Какво представлява симетрията на лицето

Критериите за красота и привлекателност се променят през вековете – от модата в обиколките на талията и формата на тялото, до цвета на кожата и чертите на лицето. Тези тенденции често се различават между култури и държави. И все пак има няколко универсални елемента на привлекателността, които остават непроменени. Един от тях е симетрията на лицето, особено в областта на очите. Погледът ни естествено се насочва първо към очите на събеседника, което обяснява защо тяхната хармония и баланс имат толкова силно въздействие върху възприятието за красота.

Симетрията на лицето е състояние, при което лявата и дясната половина на лицето са почти идентични по форма, размер и пропорции. Абсолютната симетрия е рядко срещана, тъй като повечето хора имат известна степен на асиметрия. Въпреки това, научни изследвания показват, че по-симетричните лица се възприемат като по-привлекателни, независимо от културата или времевия период.

Асиметрията може да бъде лека и едва забележима или по-изразена, особено в области като очите, челюстта или усмивката. Носът и устните, които се намират по централната линия на лицето, обикновено са по-малко засегнати от асиметрия.

Защо симетрията е свързана с привлекателността?

Съществува т.нар. „Теория за еволюционното предимство“, според която симетричното лице е признак за добро здраве и стабилни гени. Леките несъвършенства в симетрията могат подсъзнателно да се възприемат като сигнал за генетични или здравословни проблеми.

Въпреки че личността, интелектът, харизмата и физическата форма също са важни за привлекателността, визуалната хармония на лицето често е първото, което привлича вниманието.

Причини за асиметрия на лицето

Асиметрията може да бъде вродена или придобита в хода на живота. Освен генетичните фактори, множество външни и вътрешни причини могат да доведат до нарушаване на баланса на лицето:

1. Генетични особености

Вродената асиметрия може да се дължи на начина, по който са се развили костите, мускулите и меките тъкани още в утробата. При някои хора тя е минимална, при други – по-забележима.

2. Излагане на слънце

Ултравиолетовите лъчи увреждат кожата, като предизвикват пигментни петна, бръчки и промени в структурата на колагена. Тъй като обикновено излагането е неравномерно, едната страна на лицето може да покаже по-изразени признаци на стареене.

3. Пушене

Токсините от цигарения дим ускоряват разграждането на колагена и еластина, като водят до отпусната кожа и преждевременни бръчки. Пушенето често засяга едната страна на устните и лицето повече от другата.

4. Стареене

С възрастта настъпват естествени промени – загуба на обем в меките тъкани, отпускане на кожата, промяна в костната структура. Хрущялът в носа и ушите продължава да расте, което може да подчертае асиметрията.

5. Начин на живот

Навици като спане само на една страна, често подпиранe на лицето с ръка или неправилна стойка могат с времето да окажат влияние върху мускулния тонус и разпределението на мазнините.

6. Травми

Счупване на носа, удари в челюстта или други наранявания могат да доведат до трайни промени във формата на лицето.

7. Заболявания

Някои заболявания могат да причинят внезапна или прогресивна асиметрия:

• Парализа на лицевия нерв (парализа на Бел) – води до увисване на едната половина на лицето.

• Инсулт – може да причини несиметричност в изражението.

• Темпоромандибуларни ставни проблеми – засягат челюстната линия и усмивката.

• Синдроми и вродени малформации – като кривошия или хемифациална микросомия.

Последствия от асиметрията

Освен естетическия аспект, значителната асиметрия може да повлияе и на:

• Самочувствието и социалните контакти.

• Здравето на зъбите и захапката.

• Говора и дъвкателната функция.

• Симптоми като болка в челюстта, напрежение в мускулите и главоболия.

Възможности за корекция на лицевата асиметрия

Съвременната естетична и реконструктивна медицина предлага редица методи за подобряване на симетрията:

• Миниинвазивни процедури – филъри, ботулинов токсин, липофилинг.

• Хирургични методи – корекции на клепачи, ринопластика, лифтинг.

• Ортодонтско лечение – за корекция на захапката и позицията на челюстта.

• Физиотерапия и упражнения – за възстановяване на мускулния баланс при леки асиметрии.

• Окулопластична хирургия – при асиметрия в областта на очите и клепачите.

Причини за торбички под очите – Какво трябва да знаем?

Торбичките под очите са един от най-честите естетични проблеми, които се наблюдават както при жени, така и при мъже. Макар често да се възприемат като признак на стареене, торбичките под очите могат да се появят и при млади хора – поради редица вътрешни и външни фактори.

Какво представляват торбичките под очите?

Торбичките под очите са подувания или отоци в долния клепач, които могат да бъдат причинени от натрупване на мазнини, течности или отпускане на кожата. Макар да не представляват медицински риск, те често водят до усещане за уморен вид и нарушават хармонията на лицето.

Основни причини за торбички под очите

1. Генетична предразположеност

Генетиката играе съществена роля. Ако вашите родители или близки роднини имат склонност към подуване в зоната под очите, е вероятно и вие да развиете подобни промени. Според проучване, публикувано в Journal of Dermatology, над 40% от случаите на хронично подуване под очите се дължат на наследствени фактори.

2. Липса на сън и умора

Недостатъчният сън води до задържане на течности в периорбиталната област. Това е особено изразено при хора, които прекарват дълго време пред екрани или работят в натоварена среда. Натрупването на течност е видимо сутрин след събуждане, но при хронична умора може да стане трайно.

3. Стареене на кожата

С възрастта кожата губи колаген, еластин и подкожна структура. Мастната тъкан, която нормално поддържа очната ябълка, започва да се измества напред, създавайки видими торбички. След 30-годишна възраст този процес се засилва, особено при липса на грижа за кожата.

4. Задържане на течности

Консумацията на сол в големи количества, дехидратацията или хормонални промени (като ПМС или бременност) могат да доведат до натрупване на течност под очите. Този процес е обратим, но при хронично въздействие може да доведе до разтягане на кожата и образуване на трайни торбички.

5. Алергии

При алергични състояния (напр. сенна хрема, прахови акари) се наблюдава възпаление и оток в зоната около очите. Сърбежът и търкането допълнително влошават състоянието, като водят до увреждане на капилярите и поява на постоянна подпухналост.

6. Излагане на UV лъчи

Ултравиолетовото лъчение ускорява разграждането на колагена в кожата. При честа експозиция без слънцезащитна защита, се наблюдава отслабване на дермалната структура и задълбочаване на торбичките. Носенето на слънчеви очила и SPF крем за околоочен контур е задължително.

7. Нездравословен начин на живот

Пушенето, злоупотребата с алкохол и високият прием на солени и преработени храни нарушават микроциркулацията и способстват задържането на течности. Проучване в Clinical and Experimental Dermatology показва, че пушачите имат 3 пъти по-висок риск от преждевременно образуване на торбички под очите.

8. Хормонални и медицински състояния

Заболявания като хипотиреоидизъм, заболявания на бъбреците или черния дроб могат да доведат до подуване на клепачите. При наличие на допълнителни симптоми като умора, косопад или промени в теглото е препоръчително да се направи медицинска консултация.

9. Стрес

Хроничният стрес увеличава кортизола, който влияе негативно на съдовете и кожната структура. Това води до влошаване на микроциркулацията и задържане на течности, особено в най-деликатните области като околоочната зона.

10. Продължително взиране в екрани

Работата пред компютър или телефон за дълги часове води до напрежение в очните мускули и задържане на кръв и течности в околоочната зона. Това създава илюзията за „изморени“ очи с подуване.

11. Плач и търкане на очите

Сълзите съдържат сол, която може да предизвика задържане на вода. Освен това механичното търкане на очите по време на плач травмира деликатната кожа, водейки до временна, а понякога и хронична подпухналост.

Връзка между щитовидната жлеза и торбички под очите

Промени в нивата на щитовидните хормони, особено при хипотиреоидизъм, могат да доведат до задържане на течности и оток в зоната под очите. Това често се съпровожда и с други симптоми като:

• умора

• суха кожа

• чувствителност към студ

• косопад

• бавен метаболизъм

При наличие на комбинация от тези признаци се препоръчва лабораторно изследване на TSH, FT3 и FT4.

Защо торбичките се появяват с възрастта?

Стареенето води до:

• загуба на еластичност

• натрупване и „слизане“ на подкожната мастна тъкан

• изтъняване на кожата и загуба на колаген

Всичко това създава предпоставки за образуване на трайни, дълбоки торбички, които не се повлияват от кремове или домашни средства.

Какво можем да направим?

Нехирургични решения:

• околоочни серуми с кофеин, пептиди или хиалуронова киселина

• намаляване на солта и спазване на хидратация

Хирургично решение:
Когато торбичките са изразени и постоянни, блефаропластиката (пластика на клепачите) е най-ефективното решение. Процедурата е минимално инвазивна, извършва се амбулаторно и резултатите са дълготрайни.

Торбичките под очите са често срещан проблем, но могат да бъдат значително повлияни чрез правилен начин на живот, адекватна грижа за кожата и, при нужда, медицинска интервенция. Ако забелязвате хронично подуване, което не се повлиява от домашни средства, консултацията с дерматолог или пластичен хирург е най-добрият следващ ход.

Д-р Димитрина Желязкова е специалист по окулопластиката и очна микрохирургия. Професионалните интереси и специализация на д-р Желязкова са в следните направления:

✔️ Долна и горна блефаропластика
✔️ Отстраняване на маларни торбички
✔️ Повдигане на вежди
✔️ Отстраняване на туморни образувания в зоната на окото

ℹ️За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888 994 776 или [email protected]

Психосоматични симптоми: когато тялото говори вместо ума Какво представляват психосоматичните симптоми?

Психосоматичните симптоми са реални физически усещания, причинени или засилени от емоционално напрежение, тревожност, потиснати емоции и хроничен стрес. Често пациентите търсят помощ от различни медицински специалисти, преминават през изследвания, но не се открива ясна органична причина за тяхното страдание.

Това обаче не означава, че симптомите са „въображаеми“. Те са реални, но произхождат от взаимодействието между психиката и тялото.

Най-често срещани психосоматични симптоми

Психосоматичните оплаквания засягат различни системи в организма:

• Хронични болки: болки в гърба, врата, раменете, главоболие, мигрена, ставни болки

• Стомашно-чревни проблеми: подуване, гадене, диария, запек, синдром на раздразненото черво

• Умора и отпадналост: дори след дълга почивка, човек се чувства изтощен

• Нарушен сън: безсъние, често събуждане, неспокоен сън

• Кожни проблеми: екзема, псориазис, сърбеж

• Сърдечно-съдови симптоми: стягане в гърдите, сърцебиене, усещане за „прескачане“ на сърцето

• Задух без видима причина

• Сексуални дисфункции: липса на желание, еректилна дисфункция

За кого е подходяща терапията?

Ако се разпознавате в следното, вероятно страдате от психосоматични симптоми:

• Обиколили сте различни лекари и специалисти, но не получавате конкретна диагноза;

• Имате редовни оплаквания като болки, сърцебиене или стомашен дискомфорт, които се появяват без ясна причина;

• Често сте под напрежение, тревожите се много или преминавате през труден житейски период;

• Чувствате се неразбрани и уморени от непрекъснатото търсене на решение.

Какво представлява терапията при психосоматични симптоми?

Терапията е индивидуална и се провежда от квалифициран психолог или психотерапевт. Основната цел е не само облекчаване на симптомите, но и достигане до корена на проблема.

Основни подходи:

• Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): помага на пациента да идентифицира автоматичните негативни мисли, които предизвикват или засилват симптомите.

• Телесно-ориентирана терапия: свързва ума и тялото чрез дишане, осъзнаване и работа със скрито напрежение в мускулите.

• Терапия на травмата (EMDR, SE): когато симптомите са свързани с преживян емоционален или физически стрес.

• Психоедукация: информира пациента как функционира връзката между психиката и тялото, което само по себе си може да намали тревожността.

• Релаксационни техники и майндфулнес: за справяне със стреса и насърчаване на вътрешния баланс.

Какви резултати могат да се очакват?

Пациентите, които преминават през целенасочена терапия при психосоматични оплаквания, често съобщават за:

• Намаляване на интензитета и честотата на физическите симптоми

• По-добър сън и по-висока енергия

• Повишена увереност и способност за справяне със стреса

• Възстановено чувство за контрол върху собствения живот

• Облекчено усещане, че вече не са „заложници“ на своето тяло

Защо не трябва да отлагате терапията?

Колкото по-дълго се потискат емоциите и се пренебрегва връзката между ума и тялото, толкова по-силни и хронични могат да станат симптомите. Психосоматичните състояния често се задълбочават и водят до социална изолация, депресия или генерализирана тревожност.

Ранната интервенция с подходящ терапевтичен подход може да прекъсне този порочен кръг и да помогне на човека да се върне към активен и пълноценен живот.

Психосоматичните симптоми са сериозен сигнал, че психиката ни изпраща „съобщение“ чрез тялото. Вместо да ги игнорирате или да се чувствате безнадеждни, дайте си възможност за професионална психологическа помощ. Терапията не просто облекчава симптомите – тя възстановява баланса, който тялото ви отчаяно се опитва да постигне.

Какво представлява RTC радиочестотна коагулация и как помага за подобряване на дишането?

Какво е RTC радиочестотна коагулация? RTC (Radiofrequency Thermal Coagulation) радиочестотна коагулация е минимално инвазивна процедура, използвана в оториноларингологията (УНГ) за лечение на проблеми, свързани с носното дишане. Тази техника използва радиочестотна енергия за контролирано нагряване и редукция на хипертрофиралата тъкан в носните конхи или мекото небце. Процедурата е бърза, ефективна и се извършва под локална анестезия, което минимизира дискомфорта за пациента.

Какви са основните ползи от RTC радиочестотната коагулация?

1. Подобрява носното дишане – Намалява размера на увеличените носни конхи и облекчава запушването на носа.
2. Минимална инвазивност – Процедурата е щадяща, без нужда от хирургично рязане или дълъг възстановителен период.
3. Бързо възстановяване – Пациентите се връщат към нормалния си ритъм на живот в рамките на няколко дни.
4. Дълготрайни резултати – RTC терапията осигурява трайно подобрение на дишането без значителни странични ефекти.
5. Без болка и усложнения – Благодарение на локалната анестезия и контролирания процес, рискът от усложнения е минимален.

Как протича процедурата?

RTC радиочестотната коагулация се извършва амбулаторно и отнема около 15-30 минути. УНГ специалистът използва специален електрод, който подава радиочестотна енергия към хипертрофираните тъкани. Това предизвиква тяхното контролирано свиване и поетапно намаляване на обема в следващите седмици. След процедурата пациентът може да усети леко запушване на носа, което изчезва в рамките на няколко дни.

За кого е подходяща RTC радиочестотната коагулация?

Тази процедура е подходяща за пациенти, които страдат от:

• Хронична носна конгестия (запушен нос)
• Хипертрофия на носните конхи
• Лека до умерена обструктивна сънна апнея
• Хъркане, причинено от увулопалатофарингеална дисфункция

RTC радиочестотната коагулация е съвременен и ефективен метод за подобряване на носното дишане, който осигурява трайни резултати с минимален дискомфорт. Тя е идеален избор за пациенти, търсещи бързо и безопасно решение на хроничните дихателни проблеми.

Ако страдате от затруднено носно дишане или хронична назална конгестия, консултирайте се с УНГ специалист, за да разберете дали RTC коагулацията е подходяща за Вас.

Д-р Евтим Александров е УНГ специалист с интерес към ендоскопска хирургия в областта ушите, носа и гърлото. Извършва консултативно-диагностични прегледи и оперативни интервенции като:
1.Септопластика(корекция на носна преграда и подобряване на дишането)
2.Ринопластика (корекция на външен нос и отстраняване на носна гърбица
|3. RTC радиочестотна коагулация за подобряване на дишането
4. Ендоскопска хирургия на околоносни кухини
5. Отоклизис (корекция на клепнали уши)
6. Отстраняване на бенки, брадавици и други туморни образувания в областта на глава и шия.

Задна хрема при деца

Задната хрема (постназална секреция) при децата е често срещано състояние, което се характеризира с оттичане на излишната слуз по задната част на гърлото. Макар че слузта се произвежда ежедневно от лигавицата на носа с цел улавяне на бактерии, вируси и прахови частици, при определени състояния тя може да се натрупа в прекомерно количество и да предизвика редица симптоми, включително хронична кашлица, усещане за „гърлено дразнене“, запушен нос и лош дъх.

Според данни от Американската академия по педиатрия, около 50% от децата в предучилищна възраст страдат от поне един епизод на задна хрема годишно, особено през есенно-зимния период.

Основни причини за задна хрема при деца

Задната хрема при децата най-често е резултат от следните състояния:

1. Алергичен ринит

Алергиите са водеща причина за хронична задна хрема. Имунната система реагира прекомерно на безвредни частици като прашец, прахови акари, мухъл или животински косми. Това води до отделяне на хистамин, който причинява оток на носната лигавица, запушване и оттичане на слуз.

Симптоми:

• Често кихане

• Сърбеж в носа и очите

• Бистра, водниста секреция

• Кашлица и затруднено дишане през носа

2. Инфекции на средното ухо (отит)

Острият среден отит е често срещан при децата, особено до 5-годишна възраст. Той възниква при задържане на течност в средното ухо, причинено от вирусна или бактериална инфекция. Свързващата тръба между ухото и носоглътката — евстахиевата тръба — при децата е по-къса и по-хоризонтална, което улеснява блокирането ѝ.

Връзката със задната хрема:
Когато евстахиевата тръба се възпали и запуши, се създава отрицателно налягане, което засмуква слуз в средното ухо. Тази течност може да изтече обратно към носоглътката, причинявайки постоянна слуз и дразнене в гърлото.

3. Синузит (възпаление на синусите)

Синусите при децата са по-малки и незрели, което ги прави по-уязвими към възпаления. При подуване на лигавицата и запушване на отворите към синусите се натрупва слуз и се развива инфекция.

Симптоми на синузит:

• Жълто-зелена секреция

• Кашлица, по-силна нощем

• Главоболие или лицева болка

• Температура

• Задна хрема, придружена със суха или влажна кашлица

Според проучване на „Journal of Allergy and Clinical Immunology“, до 10% от децата със синузит развиват хронична постназална секреция.

4. Настинки и грип

Обикновените вирусни инфекции често предизвикват прекомерна секреция на слуз, особено през първите 3–5 дни. При възстановяване слузта се сгъстява, започва да се оттича назад и предизвиква задна хрема.

5. Чуждо тяло в носа

Децата между 1 и 5 години често поставят дребни предмети в носа. Ако такъв обект остане незабелязан, той може да причини хронично възпаление, гноен секрет, неприятна миризма и силна задна хрема, обикновено от едната ноздра.

Кога да потърсите детски УНГ лекар специалист?

Свържете се с УНГ специалист, ако детето има:

• Продължителна кашлица над 10 дни

• Гъст жълт или зелен секрет

• Нощно хъркане или нарушен сън

• Болка в ушите, треска или неприятна миризма от носа

Задната хрема не е самостоятелно заболяване, а симптом на подлежащо състояние. Ранната диагностика и навременното лечение значително намаляват риска от усложнения. При персистиращи симптоми или чести рецидиви, консултацията с оториноларинголог е задължителна.

Д-р Анастасия Коркова лекар специалист УНГ болести.
Осъществява диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото. |

Професионалните ѝ интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската хирургия на синусите, оперативното лечение при хъркане и сънна апнея, детската оториноларингология, микроларингохирургията.

Следоперативни и рецидивни коремни хернии – предизвикателства в оперативната практика

Следоперативните и рецидивните коремни хернии продължават да представляват сериозно предизвикателство в съвременната хирургична практика. Те често възникват в резултат на предишни хирургични интервенции и се характеризират с висока честота на усложнения, технически трудности при повторни операции и значителен риск от рецидиви.

Основна причина за тези затруднения са срастванията между коремните органи и използваните синтетични материали, които могат да доведат до усложнения като чревна непроходимост, външни и вътрешни фистули включително усложнени с перитонит, инфекции и образуване на ограничени течни лимфни колекции-сероми. Поради тези рискове изборът на подходящо платно (меш) и оперативна техника трябва да бъдат направени с изключителна прецизност и с оглед на индивидуалните особености на всеки пациент, базирани на дългогодишен клиничен опит.

Видове усложнения

Сраствания

След почти всяка коремна операция извършена в миналото се образуват сраствания между коремните органи, особено ако операцията е била по повод на възпалителен процес или вътрекоремен кръвоизлив (хемоперитонеум). Много често тези сраствания предизвикват чревна непроходимост налагаща оперции по спешност, включително налагащи резекции на некротични органи. Това повишава следоперативния риск от усложнение и реоперации.

Ако използваното предходно платно не е разорбируемо (обикновено от полипропилен) и е поставено в перитонеалната кухина се образуват срастванията между платното, червата и други коремни органи, които могат да се превърнат в огромен клиничен и терапевтичен хирургичен проблем. Ето защо поставянето на полипропиленово платно директно върху червата или други кухи коремни органи е забранено.

Друг тактически подход при въпросните операции е поставянето на платното (mesh) преперитонеално (пред перитонеума) или върху предната коремна стена в подкожието. В последния случай, ако платното е с особено големи размери повторният избор на неразорбируемо полипропиленово платно е неоправдано.

Едно от усложненията в късния следоперативен период при поставянето на въпросните платна пред коремната стена е много честото образуване на сероми – течни лимфни корекции в подкожието над платното. Въпросните сероми подлежат на пунктуране-понякога многократно и евакуация на лимфата, което създава реален риск от внасяне на инфекция, кървене или перфориране на коремната стена и вътрешен орган.

Всичко гореизброено и дългогодишният ни клиничен опит в оперирането на следоперативни и рецедивни коремни хернии препоръчва употребата на дву и три компоненти частично разорбируеми платна, като някои от тях са специално предвидени за поставянето им в коремната кухина вкл върху вътрешни органи без гореизброените рискове. При този тип платна можем да си позволим да използваме платно с много големи размери напр 30/30см в случай, че хернията е много голяма, като в тези случаи не бива да се подценява риска от затваряне на коремната кухина под го
лямо напрежение, от което следват други усложнения вкл реанимационни.

Медицинският пазар предлага огромно разнообразие от платна за херниопластика, затова преди да пристъпите към интервенцията е препоръчително да се консултирате с хирург специалист със сериозен опит в този вид интервенции за да оцени състоянието Ви и да се определи оптималният план за лечение, избор на платно и оперативна тактика.

Д-р Деян Иванов развива професионалната си дейност в областта на спешната, висцералната включително онкологична хирургия, лапароскопската хирургия, херниология, хирургия на ректум и на анално и перианално пространство включително чрез миниинвазивни методи. Д-р Иванов преглежда и деца

Всичко гореизброено и дългогодишния ни клиничен опит в оперирането на следоперативни и рецедивни коремни хернии препоръчва употребата на дву и три компоненти частично разорбируеми платна, включително с много големи размери.

Медицинският пазар налага огромно разнообразие от платна за херниопластика, за това преди да пристъпите към интервенцията е препоръчително да се консултирате със доказан хирург специалист за да се оцени състоянието ви и да се определи оптималният план лечение.

Д-р Деян Иванов развива професионалната си дейност в областта на спешната, висцералната включително онкологична хирургия, лапароскопската хирургия, херниология, хирургия на ректум и на анално и перианално пространство включително чрез миниинвазивни методи. Д-р Иванов преглежда и деца

Терапия при тревожност и панически атаки: Кога и как психологът може да помогне

Тревожността и паническите атаки са сред най-честите причини, поради които хората търсят помощ от психолог през последните години. Според данни на Световната здравна организация (СЗО), над 264 милиона души в света страдат от тревожни разстройства, а в България всеки четвърти човек поне веднъж в живота си изпитва симптоми на паника или неконтролируем страх. Тези състояния не са просто „нерви“, а сериозни психични трудности, които могат значително да влошат качеството на живот. За щастие, с помощта на психотерапия тревожността може да бъде ефективно овладяна.

Натрапчиви мисли

Един от основните симптоми на тревожните разстройства са натрапчивите мисли – повтарящи се идеи или образи, които се появяват против волята на човека и създават силен вътрешен дискомфорт. Обичайни примери включват страхове от загуба на контрол, грешка, заразяване или нараняване на себе си или другите. Според Американската психиатрична асоциация, около 2% от населението страда от обсесивно-компулсивно разстройство, което често се проявява с натрапчиви мисли.

Терапията работи чрез техники като когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), където се изследва произходът на мислите, както и тяхната реалистичност и влияние. Психологът не просто „слуша“, а обучава клиента как да разпознава, оспорва и управлява тези мисли, така че те да не диктуват емоциите и поведението му.

Страх от болести и хипохондрия – тревожност, маскирана като грижа за здравето

В съвременното информационно общество, в което достъпът до здравна информация е неограничен, страхът от болести се превърна в широко разпространен проблем. Според Националния институт за психично здраве на САЩ, до 12% от пациентите в първична медицинска помощ проявяват симптоми на хипохондрия или т.нар. здравна тревожност.

Тези хора често търсят лекари, правят чести изследвания и „се самодиагностицират“ онлайн. Въпреки това, техните оплаквания са по-скоро психически, отколкото телесни. В терапията се разглежда връзката между емоционалното състояние и физическите симптоми, както и механизмите, които поддържат тревожността: избягване, постоянно търсене на уверения, фокус върху тялото.

Социална тревожност – когато страхът от преценка те изолира

Социалната тревожност е едно от най-подценяваните, но в същото време силно парализиращи тревожни състояния. Хората със социална фобия изпитват интензивен страх от това да бъдат съдени, отхвърлени или засрамени в социални ситуации, дори в ежедневни дейности като говорене по телефона или хранене пред други.

Проучване, публикувано в списание Journal of Anxiety Disorders, показва, че социалната тревожност засяга около 7% от хората в даден момент от живота им, а често започва още в юношеството. Без лечение тя може да доведе до самота, затруднено намиране на работа или поддържане на връзки.

Психологичната терапия предоставя сигурна среда за анализ на източниците на страха и развиване на нови умения за социално взаимодействие чрез експозиция, ролеви игри и техники за когнитивно преструктуриране.

Панически атаки – когато тялото „изпада в аларма“

Паническата атака се проявява с внезапни, интензивни симптоми – учестено сърцебиене, задух, световъртеж, усещане за загуба на контрол или смърт. Те се появяват без обективна причина и често водят до избягващо поведение. Според данни на Европейската психиатрична асоциация, над 30% от хората преживяват поне една паническа атака в живота си, а около 3-5% развиват паническо разстройство.

Терапията цели да помогне на клиента да разбере, че паниката не е опасна, въпреки плашещите симптоми. Чрез техники за дишане, телесна осъзнатост и когнитивна реструктуризация се постига овладяване на страха от самата паника.

Защо все повече хора търсят психолог?

Според данни от Националния център по обществено здраве и анализи, броят на хората, потърсили психологическа помощ в България, се е увеличил с над 35% през последните 5 години. Най-честата причина е именно тревожност и панически атаки, които нарушават съня, работоспособността, социалния живот и здравето като цяло.

Професионалната психотерапия предоставя:

• Емпатична терапевтична беседа

• Индивидуален подход според вида и тежестта на тревожността

• Безопасно пространство за изразяване на чувства

• Подобряване на саморефлексията и устойчивостта на стрес

• Дългосрочна превенция на повторна поява

Кога да потърсим помощ от психолог?

Ако тревожността или паническите атаки започват да контролират живота ви, нарушават съня, работата или взаимоотношенията, това е знак, че е време да се обърнете към специалист. Ранната интервенция води до по-бързо възстановяване и по-високо качество на живот. Терапията не е „слабост“, а осъзната грижа за себе си.

Често задавани въпроси

Какви са симптомите на тревожно разстройство?
Симптомите включват натрапчиви мисли, раздразнителност, проблеми със съня, стягане в гърдите, паника, избягване на социални ситуации.

Помага ли психотерапията при панически атаки?
Да. Най-ефективните подходи са когнитивно-поведенческа терапия и експозиционна терапия, които намаляват интензитета и честотата на атаките.

Каква е разликата между тревожност и паническа атака?
Тревожността е продължително състояние на напрежение, докато паническата атака е внезапен пик на интензивен страх.

Колко време трае терапията при тревожност?
Продължителността зависи от тежестта на състоянието. Обикновено между 10 и 20 сесии дават осезаеми резултати, но при хронични случаи е нужен по-дългосрочен подход.

Корекции при лицева асиметрия с помощта на блефаропластика

Лицевата симетрия играе съществена роля в нашето възприятие за красота, хармония и емоционален израз. Независимо дали става дума за леки различия в позицията на веждите или видимо несиметрични клепачи, асиметрията може да създаде усещане за дисбаланс, умора или дори тъга във визуалната комуникация на лицето.

Една от най-ефективните минимално инвазивни процедури за коригиране на този проблем е блефаропластиката – хирургична интервенция, която може не само да освежи погледа, но и да възстанови естетическата симетрия на лицето.

Какво представлява лицевата асиметрия?

Лицевата асиметрия е разлика във формата, размера или позицията на елементи от двете половини на лицето. Тя може да се прояви чрез:

• Различна височина на веждите

• Асиметрия в горните или долните клепачи

• Различна форма на очните отвори

• Едностранно отпускане на клепач (птоза)

• Видима диспропорция между дясната и лявата страна на лицето

Тези различия могат да са вродени, да се развият с възрастта, или да са резултат от травма, заболяване или хирургични интервенции.

Как блефаропластиката може да помогне?

Блефаропластиката е операция на клепачите, която се извършва за отстраняване на излишна кожа, мастна тъкан и/или корекция на мускули в зоната около очите. При пациенти с лицева асиметрия, тази процедура може да бъде персонализирана така, че да балансира визуалната тежест и симетрия между двете половини на лицето.

Основни цели при асиметрична блефаропластика:

• Изравняване на позицията на горните клепачи

• Подравняване на гънките на клепачите

• Симетрична експозиция на т.нар. pretarsal show – видимата част между миглите и гънката

• Баланс между мастните торбички под очите

• Изравняване на очната форма (almond vs. round)

Възможности за корекция при различни видове асиметрия

1. Асиметрия в горните клепачи (птоза). Най-често се касае за вродено или придобито отпускане на един от клепачите.

2. Асиметрия в долните клепачи. Често причинена от неравномерно натрупване на мастна тъкан или отпускане на кожата.

3. Различна форма на очите. Среща се често при азиатски пациенти или при тези с анатомични разлики в латералния кантус (външния ъгъл на окото).

Лицевата асиметрия е често срещано и напълно естествено явление, но когато тя влияе върху естетиката, израза на лицето или зрителното поле – блефаропластиката предлага ефикасно и прецизно решение. Процедурата може да възстанови не само б

аланса във външния вид, но и увереността и комфорта на пациента. Стъпката към по-балансирана визия и по-високо самочувствие.

Д-р Димитрина Желязкова е специалист по окулопластиката и очна микрохирургия. Професионалните интереси и специализация на д-р Желязкова са в следните направления:

✔️ Долна и горна блефаропластика
✔️ Отстраняване на маларни торбички
✔️ Повдигане на вежди
✔️ Отстраняване на туморни образувания в зоната на окото

ℹ️За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888 994 776 или [email protected]

Хроничните заболявания на сливиците са често срещан здравословен проблем, особено при деца и млади хора. В случаите, когато консервативната терапия не дава резултат, се налага оперативно лечение – тонзилектомия (отстраняване на сливиците).

Какво представляват хроничните заболявания на сливиците?

Сливиците са част от лимфната система и играят роля в защитата на организма срещу инфекции. Когато обаче те самите станат хронично възпалени, започват да бъдат източник на проблеми, вместо защита. Най-често срещаните хронични заболявания са:

• Хроничен тонзилит – продължително възпаление на сливиците с чести обостряния

• Хронична хипертрофия на сливиците – увеличаване на обема, затрудняващо дишането и преглъщането

• Тонзиларни абсцеси (перитонзиларни абсцеси) – усложнение, което води до гнойни процеси

• Тонзилогенна интоксикация – сливиците стават източник на бактерии, които засягат сърцето, ставите и бъбреците

Симптоми, които налагат оперативна намеса

Хроничните заболявания на сливиците често се проявяват чрез:

• Повтарящи се ангини (повече от 5–6 на година)

• Постоянна болка или дразнене в гърлото

• Лош дъх (фетор екс о̀ре)

• Затруднено преглъщане

• Обструктивна сънна апнея (спиране на дишането по време на сън)

• Затруднено дишане, особено при деца

При наличие на тези симптоми, и особено когато антибиотичното лечение не дава траен резултат, се препоръчва оперативно лечение.

Какво е тонзилектомия?

Тонзилектомията е хирургична процедура за отстраняване на небцовите сливици. Може да бъде извършена чрез:

• Класически метод (с помощта на скалпел)

• Електрокоагулация

• Лазерна тонзилектомия

• Радиочестотна аблация

Изборът на метод зависи от състоянието на пациента, възрастта, както и от наличието на съпътстващи заболявания.

Кога се препоръчва операцията?

Според Американската академия по оториноларингология и българските клинични ръководства, тонзилектомията се препоръчва при:

• Повече от 7 ангини годишно през последната година

• 5 или повече епизода годишно за две последователни години

• 3 или повече епизода годишно за последните три години

• Хронична хипертрофия със сънна апнея

• Наличие на перитонзиларен абсцес в анамнезата

• Тонзилогенна ревматична или бъбречна патология

Статистика и честота

• По данни на Световната здравна организация, тонзилектомията е една от най-често извършваните операции в света, особено при деца между 3 и 10 години.

• В България около 15 000–20 000 сливици се отстраняват годишно, предимно поради хроничен тонзилит и обструктивна хипертрофия.

• 80% от пациентите съобщават значително подобрение в качеството на живот след операцията.

• Рискът от сериозни усложнения е под 2%, най-често свързан с кървене или инфекция в първите дни след процедурата.

Ползи от оперативното лечение

• Премахване на хроничния инфекциозен фокус

• Намаляване на честотата на ангините и антибиотичната терапия

• Подобряване на дишането по време на сън

• Предотвратяване на тонзилогенни усложнения (сърдечни, бъбречни, ставни)

• Подобряване на концентрацията, енергията и качеството на съня

Оперативното лечение на хронични заболявания на сливиците, чрез тонзилектомия, е доказано ефективна и безопасна интервенция. То не само премахва източника на чести инфекции и възпаления, но и значително подобрява качеството на живот на пациентите. Ако страдате от чести ангини, хъркане, сънна апнея или хронична умора, консултация с УНГ специалист може да е първата стъпка към решението.

Д-р Лилия Иванова Георгиева е лекар специалист по УНГ- болести. Завършила е Висшето си Медицинско Образование в Медицински Университет град Плевен. Придобива специалност – Оториноларингология в МБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“ гр. София.

ℹ️За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888 994 776 или [email protected]

Какво представлява сънната апнея?

Сънната апнея е състояние, при което дишането многократно спира по време на сън. Това води до намален приток на кислород към мозъка и останалите органи. В резултат се нарушава сънят, повишава се кръвното налягане и се създават условия за развитие на сериозни заболявания. Според статистиката, между 4% и 7% от възрастните в България страдат от някаква форма на сънна апнея, като голяма част от тях дори не знаят, че имат проблема.

Какви са последиците от сънната апнея върху тялото?

Инсулт

Сънната апнея увеличава риска от инсулт с до 67%. Честото спиране на дишането по време на сън уврежда кръвоносните съдове и може да доведе до запушване или разкъсване, особено при хора с хипертония. Липсата на кислород влияе негативно върху мозъчната функция и кръвообращението, което прави инсулта едно от най-сериозните усложнения на това състояние. Навременното лечение на сънната апнея може значително да намали този риск.

Деменция

Липсата на кислород до мозъка е свързана с 60% по-висок риск от когнитивен спад. Продължителната хипоксия нарушава невронната активност и ускорява загубата на паметта. При пациенти в напреднала възраст се наблюдава по-бързо развитие на деменция при наличие на сънна апнея. Ранната диагностика и терапия с CPAP апарат могат да забавят или предотвратят тези неврологични промени.

Загуба на зрение

Сънната апнея може да доведе до развитие на глаукома или увреждане на ретината, като това засяга над 25% от хората с тежка форма на апнея. Повишеното вътречерепно налягане и нарушената перфузия на зрителния нерв са основните механизми. Пациентите често не свързват зрителните си оплаквания със съня, което води до закъсняла диагноза. Очните прегледи при съмнение за сънна апнея са силно препоръчителни.

Сърдечно заболяване

Сънната апнея увеличава риска от сърдечен инфаркт с до 58%, особено при мъже над 50 години. Тя предизвиква колебания в кръвното налягане и увеличава натоварването върху сърцето. Често се срещат и ритъмни нарушения като предсърдно мъждене. Лечението на сънната апнея води до подобряване на сърдечната функция и намаляване на риска от фатални събития.

Бъбречни заболявания

Сънната апнея влияе негативно върху бъбречната функция и е свързана с повишен риск от хронична бъбречна недостатъчност. Повтарящата се хипоксия и оксидативен стрес ускоряват увреждането на нефроните. Пациентите с вече установена бъбречна дисфункция са особено уязвими. Контролът на сънната апнея може да забави прогресията на бъбречните заболявания.

Загуба на костна плътност

Намаленото количество кислород в кръвта води до загуба на калций и нарушаване на костната структура. Жени в постменопауза и пациенти с напреднала форма на апнея са в повишен риск от остеопороза. Недостатъчният дълбок сън също потиска секрецията на хормони, участващи в костния метаболизъм. Превенцията включва контрол на съня, балансирана диета и физическа активност.

Сексуални нарушения

Сънната апнея е свързана с еректилна дисфункция при 69% от мъжете, които страдат от умерена до тежка форма. Намаленият тестостерон и липсата на качествен сън потискат либидото и сексуалната функция. Освен физическите фактори, умората и психичното напрежение също влияят негативно. Много мъже не подозират, че проблемите в леглото могат да са свързани със сънна апнея.

Депресия и тревожност

Около 43% от пациентите с обструктивна сънна апнея съобщават за симптоми на депресия и тревожност. Липсата на непрекъснат сън влияе върху емоционалния баланс и продукцията на серотонин. Пациентите се чувстват раздразнителни, тревожни и често изпитват хронична умора. Комбинираното лечение на сънната апнея и психичните симптоми значително подобрява качеството на живот.

Често задавани въпроси за сънната апнея

Какви са симптомите на сънна апнея?
Най-честите симптоми включват силно хъркане, задъхване по време на сън, сутрешно главоболие, сънливост през деня, раздразнителност и затруднена концентрация.

Как се диагностицира сънната апнея?
Диагнозата се поставя чрез полисомнография (изследване на съня) или домашен тест за сън под наблюдението на специалист по сънна медицина.

Може ли сънната апнея да се лекува?
Да. Лечението включва CPAP терапия (апарат за дишане), промяна в начина на живот, хирургични интервенции или ортодонтски уреди за отваряне на дихателните пътища.

Защо е важно да се лекува сънната апнея?

Нелекуваната сънна апнея може да има сериозни последици за здравето и качеството на живот. От инсулт до еректилна дисфункция – сънната апнея засяга всяка част от тялото. Ако забележите симптоми, не отлагайте консултация със специалист.