Ендоскопска хирургия на ухото – съвременен минимално инвазивен подход

Ендоскопската хирургия на ухото се утвърди като модерен метод, който значително разширява възможностите за лечение на заболяванията на средното и външното ухо. За разлика от класическите микроскопски техники, ендоскопският достъп позволява отлична визуализация на трудно достъпни зони, като аттика, ретротимпанума и синус тимпани, без необходимост от големи разрези.

Основни показания

Най-често ендоскопските операции се прилагат при:

• Хроничен отит с перфорация на тъпанчевата мембрана (мирингопластика)

• Отстраняване на холестеатом

• Ревизионни операции след предходни хирургични интервенции

• Минимални туморни образувания във външния слухов проход или средното ухо

Предимства на метода
Ендоскопът осигурява широк ъгъл на виждане и възможност за оглед под различни наклони, което е недостижимо с традиционния микроскоп. Това намалява нуждата от костни резекции, съкращава времето на операцията и води до по-малко травматичност. При повечето пациенти интервенцията се извършва трансмитално (през ушния канал), без допълнителни разрези зад ухото.

Рискове и ограничения
Както всяка хирургична намеса, и тази крие определени рискове – временна загуба на слуха поради оток, замайване, шум в ушите или инфекция. Ограничение е необходимостта хирургът да работи едноръчно, тъй като едната ръка държи ендоскопа. Затова методът изисква висока експертиза и опит.

Възстановяване и резултати
Пациентите обикновено се възстановяват по-бързо в сравнение с класическите операции. Болката и постоперативните белези са минимални, а слуховата функция в повечето случаи се подобрява значително. При правилна индикация и техника, успеваемостта на мирингопластиката надвишава 85–90%.

Ендоскопската хирургия на ухото е надежден и щадящ метод, който съчетава прецизност, по-малка травма и бързо възстановяване. Тя се превръща в златен стандарт за лечение на редица отологични заболявания и представлява важна стъпка към минимално инвазивната хирургия в УНГ практиката.

Сравнение между ендоскопска и микроскопска операция на ухото

Болка в ухото при бруксизъм и нарушения на темпоромандибуларната става

Болката в ухото невинаги е причинена от възпаление или друго заболяване на самото ухо. Когато ушният канал и тъпанчевата мембрана са без видими промени, а слухът е запазен, е възможно да става въпрос за реферирана оталгия – болка, която се усеща в ухото, но произхожда от съседна структура.

Една от възможните причини е нарушение на темпоромандибуларната става (ТМС) – ставата, която свързва долната челюст с черепа и се намира непосредствено пред ухото.

Каква е връзката между бруксизма, ТМС и болката в ухото?

Бруксизмът представлява неволно стискане или скърцане със зъби по време на сън или в будно състояние. Продължителното натоварване може да доведе до пренапрежение на дъвкателните мускули, болезненост и нарушена функция на темпоромандибуларната става.

Поради близостта на ТМС до ушния канал и общата нервна инервация на тези области, мозъкът невинаги определя точно източника на болката. Така претоварването на челюстната става или дъвкателната мускулатура може да се възприема като болка дълбоко в ухото.

Нарушенията на ТМС могат да бъдат свързани не само с бруксизъм, но и с:

• несъзнателно стискане на зъбите през деня;
• продължително дъвчене на дъвка;
• травма в областта на челюстта;
• ставни заболявания;
• нарушения в захапката;
• повишено мускулно напрежение при стрес.

Кои симптоми и клинични находки насочват към нарушение на ТМС?

Симптом	Клинично значение
Болката се усилва при дъвчене, прозяване или продължително говорене	Насочва към механично претоварване на ТМС и дъвкателната мускулатура
Болезненост непосредствено пред ухото	Възможен произход на болката от темпоромандибуларната става
Щракане, пукане или блокиране на челюстта	Възможно нарушение в движението на ставата или ставния диск
Сутрешна болка и скованост в челюстта	Насочва към нощно стискане или скърцане със зъби
Болка към слепоочието, бузата, зъбите или шията	Характерно разпространение на мускулно-ставната болка
Запазен слух и нормална находка при УНГ преглед	Подкрепя вероятността за реферирана, а не за първична ушна болка

Възможни са още главоболие, шум в ушите, чувство за запушено ухо и ограничено отваряне на устата. Тези оплаквания обаче не са достатъчни за самостоятелно поставяне на диагноза.

Защо първо е необходим УНГ преглед?

При първичната оталгия причината се намира в самото ухо. При реферираната оталгия болката може да произхожда от челюстта, зъбите, гърлото, синусите или шията.

Затова УНГ специалистът трябва първо да изключи:

• възпаление на външното или средното ухо;
• промени на тъпанчевата мембрана;
• нарушение на Евстахиевата тръба;
• заболявания на носа, гърлото и шията;
• други причини за вторична болка в ухото.

Продължителна едностранна болка, пресипналост, затруднено преглъщане, раничка в устната кухина, подутина на шията или необяснима загуба на тегло изискват своевременна медицинска оценка.

Какъв е подходът при установено нарушение на ТМС?

Лечението се определя индивидуално. При необходимост пациентът се насочва към стоматолог, гнатолог или физиотерапевт. Подходът може да включва временно ограничаване на твърдите храни и дъвката, щадене на челюстта, физиотерапия, упражнения и оценка за индивидуална оклузална шина.

Когато болката в ухото се повтаря, а при УНГ преглед не се установява ушно заболяване, оценката на темпоромандибуларната става и дъвкателните мускули е важна следваща стъпка.

Артроскопия на коляно – съвременно минимално инвазивно лечение

Артроскопията на коляното е минимално инвазивна хирургична процедура, чрез която ортопедът оглежда вътрешността на ставата и при необходимост извършва лечение. През няколко малки кожни достъпа се въвеждат артроскоп – тънък оптичен инструмент с камера – и специализирани хирургични инструменти. Увеличеният образ се визуализира на монитор и позволява прецизна работа с ограничено засягане на околните тъкани.

Кратка анатомия на колянната става

Колянната става се образува от бедрената кост, голямопищялната кост и колянното капаче. Краищата на костите са покрити с гладък ставен хрущял, който намалява триенето и подпомага свободното движение.

Между бедрената кост и голямопищялната кост се намират медиалният и латералният менискус. Те са полулунни структури от фиброхрущял, които увеличават контактната площ между ставните повърхности, разпределят натоварването и участват в стабилността на коляното.

Предната и задната кръстна връзка, както и вътрешната и външната странична връзка, контролират движенията и предпазват ставата от патологично изместване.

Кога се препоръчва артроскопия?

Решението за операция се основава на съчетанието между оплакванията на пациента, клиничния преглед и образните изследвания. Находка от ядрено-магнитен резонанс сама по себе си не е достатъчно показание за хирургично лечение.

Артроскопия може да бъде обсъдена при:

• травматично или симптоматично разкъсване на менискус;
• увреждане на предната или задната кръстна връзка;
• ограничени дефекти на ставния хрущял;
• наличие на свободни вътреставни тела;
• блокиране или трайно ограничаване на движението;
• определени възпалителни или редки вътреставни заболявания, при които е необходима биопсия или допълнително уточняване на диагнозата.

Не всяка болка в коляното изисква операция. Артроскопската промивка или общото „почистване“ на ставата не се препоръчват като рутинно лечение на остеоартроза, когато липсва конкретна механична причина за оплакванията.

Какви увреждания могат да бъдат лекувани?

Разкъсване на менискус

Съвременната хирургия се стреми да запази възможно най-голяма част от менискуса. Когато видът, разположението и кръвоснабдяването на разкъсването позволяват, може да се извърши артроскопско зашиване.

Ако увреденият фрагмент не може да бъде възстановен и причинява болка, блокиране или ограничение на движението, се извършва частична менискектомия. При нея се отстранява само нестабилната част, като здравата менискусна тъкан се съхранява.

Увреждане на предната кръстна връзка

Предната кръстна връзка е основен стабилизатор на коляното. При нейното разкъсване пациентът може да усеща поддаване или нестабилност, особено при завъртане, рязка смяна на посоката и спортна активност.

Оперативно лечение се обсъжда при значима нестабилност, висока физическа активност или съпътстващо увреждане на менискусите, хрущяла или други връзки. Обикновено се извършва артроскопска реконструкция, при която увредената връзка се замества с присадка.

Хрущялни увреждания

Ограничените хрущялни дефекти се различават от разпространеното износване при артроза. Лечението зависи от размера, дълбочината и местоположението на дефекта, възрастта на пациента, оста на крайника и стабилността на коляното.

Възможните процедури включват заглаждане на нестабилни хрущялни участъци, стимулиране на възстановителен отговор от подлежащата кост или други хрущялно-възстановителни техники.

Подготовка за операцията

Преди артроскопията се извършват необходимите изследвания и консултация с анестезиолог. Пациентът трябва да съобщи за всички заболявания, алергии, лекарства и хранителни добавки, които приема.

Антикоагуланти, антиагреганти, лекарства за диабет или за редукция на теглото не трябва да се спират самоволно. Приемът им се променя единствено по указание на лекуващия лекар и анестезиолога.

Болницата трябва да бъде уведомена при температура, настинка, кожна инфекция или друго остро заболяване. Указанията за прием на храна, течности и лекарства преди анестезията се определят индивидуално и трябва да се спазват точно.

Как протича операцията?

Артроскопията може да се извърши под обща или регионална анестезия, понякога в комбинация с периферен нервен блок за следоперативно обезболяване.

Ставата се изпълва със стерилен разтвор, след което хирургът последователно оглежда хрущяла, менискусите, кръстните връзки и останалите вътреставни структури. Лечението се извършва според предварителния план и установената по време на операцията находка.

В много случаи пациентът се изписва в деня на операцията. Необходимостта от патерици, ортеза и ограничаване на натоварването зависи от конкретната процедура. При обща анестезия трябва предварително да бъде осигурен придружител за прибирането и първите 24 часа.

Възстановяване и рехабилитация

През първите дни са възможни болка, оток и временна скованост. Обичайно се препоръчват повдигане на крайника, охлаждане през кърпа, назначените обезболяващи средства и грижа за превръзката според инструкциите на медицинския екип.

Рехабилитацията е съществена част от лечението. Тя възстановява движението, силата на бедрената мускулатура, контрола и стабилността на коляното.

След частична менискектомия възстановяването обикновено е по-бързо. След зашиване на менискус, хрущялна процедура или реконструкция на кръстна връзка ограниченията и рехабилитацията са по-продължителни. Връщането към работа, шофиране и спорт се определя индивидуално. Шофиране се допуска, когато пациентът контролира уверено крайника и може безопасно да извърши аварийно спиране.

Възможни рискове и тревожни симптоми

Сериозните усложнения са редки, но са възможни инфекция, кръвонасядане или натрупване на кръв в ставата, венозна тромбоза, скованост, увреждане на нерв или кръвоносен съд, продължаваща болка и необходимост от допълнително лечение.

Незабавно трябва да се потърси лекар при висока температура, нарастващо зачервяване или секрет от раната, рязко увеличаващ се оток, силна болка и напрежение в прасеца, болка в гърдите или внезапен задух.

Добрият резултат зависи от правилната диагноза, точното показание за операция, прецизната хирургична техника и активното участие на пациента в следоперативната рехабилитация.

Заболявания на стомаха и червата – симптоми, диагностика и съвременни възможности за лечение

Храносмилателната система играе ключова роля за правилното функциониране на организма. Въпреки това много хора пренебрегват симптоми като подуване, тежест след хранене, коремна болка или промени в изхожданията, приемайки ги за временен дискомфорт. В някои случаи обаче тези оплаквания могат да бъдат признак на заболяване, което изисква своевременна диагностика и лечение. Навременният преглед позволява по-бързо поставяне на диагнозата и предотвратяване на усложнения.

Заболяванията на гастро-интестиналния тракт могат да се проявят с различни симптоми – от лек дискомфорт до състояния, които изискват специализирано лечение. Ранната диагностика и навременната консултация със специалист позволяват по-ефективно лечение и намаляват риска от усложнения.

При продължителни оплаквания от страна на стомаха или червата не отлагайте прегледа. Съвременните диагностични и хирургични методи дават възможност за прецизно лечение и бързо възстановяване на пациентите.

Какво представлява гастро-интестиналният тракт?

Гастро-интестиналният тракт включва органите, участващи в храносмилането:

• хранопровод;
• стомах;
• тънки черва;
• дебело черво;
• ректум и анална област.

Всеки от тези органи може да бъде засегнат от различни заболявания – възпалителни, функционални или структурни, които в определени случаи изискват хирургично лечение.

 

Най-чести симптоми и възможни заболявания на гастро-интестиналния тракт

Някои симптоми често се приемат за безобидни, но когато продължават дълго време или се повтарят, е препоръчително да се потърси консултация със специалист.

Най-честите предупредителни симптоми са:

Симптом	Възможни причини
Киселини и парене зад гръдната кост	ГЕРБ, хиатална херния
Тежест след хранене	Стомашни заболявания, нарушения в храносмилането
Подуване на корема	Синдром на раздразненото черво, дивертикулоза, хранителни непоносимости
Продължителен запек	Заболявания на дебелото черво, хранителни навици
Редуване на запек и диария	Възпалителни заболявания на червата, полипи
Кръв в изпражненията	Хемороиди, полипи, възпалителни заболявания
Коремна болка	Възпалителни процеси, дивертикулит, чревни заболявания
Необяснима загуба на тегло	Заболявания на стомаха и червата, нарушения в усвояването
Гадене и липса на апетит	Заболявания на стомаха, жлъчната система и червата
Чувство за непълно изхождане	Заболявания на дебелото черво и ректума

Продължителността и честотата на тези симптоми са важен ориентир за необходимостта от допълнителни изследвания.

Кога е необходима консултация с хирург?

Не всяко заболяване на храносмилателната система изисква операция. В много случаи лечението започва с промени в начина на хранене, медикаментозна терапия или наблюдение.

Консултацията с хирург е препоръчителна при:

• продължителни или повтарящи се оплаквания;
• наличие на структурни промени, установени при изследвания;
• големи полипи;
• усложнен дивертикулит;
• чревни стеснения;
• хронични симптоми, които не се повлияват от лечение;
• необходимост от оперативна оценка и планиране на терапията.

Как се поставя диагнозата?

Съвременната медицина разполага с множество възможности за диагностика на заболяванията на гастро-интестиналния тракт.

Най-често използваните изследвания включват:

• ехография на коремни органи;
• гастроскопия;
• колоноскопия;
• лабораторни изследвания;
• компютърна томография (скенер);
• магнитно-резонансна томография;
• хистологично изследване при необходимост.

Комбинацията от различни диагностични методи позволява да се избере най-подходящият лечебен подход за всеки пациент.

Предимствата на лапароскопската хирургия

През последните години лапароскопската хирургия се утвърди като предпочитан метод при лечението на редица заболявания на храносмилателната система.

При този подход операцията се извършва през няколко малки отвора на коремната стена с помощта на специализирана камера и инструменти.

Основните предимства са:

• минимална оперативна травма;
• по-малка следоперативна болка;
• по-нисък риск от усложнения;
• по-бързо възстановяване;
• по-кратък болничен престой;
• по-добър козметичен резултат;
• по-бързо връщане към нормален начин на живот.

Как да поддържаме добро здраве на храносмилателната система?

Поддържането на здрав гастро-интестинален тракт е свързано както с профилактичните прегледи, така и с ежедневните навици.

Специалистите препоръчват:

• балансирано хранене;
• прием на достатъчно фибри;
• добра хидратация;
• редовна физическа активност;
• ограничаване на тютюнопушенето;
• умерена консумация на алкохол;
• контрол върху телесното тегло;
• профилактични прегледи при наличие на рискови фактори;
• своевременна консултация при поява на симптоми.

 

 

 

Бруксизъм и темпоромандибуларна става – как стискането и скърцането със зъби могат да повлияят на челюстта, мускулите и болката

Бруксизмът често се възприема единствено като „скърцане със зъби“, но съвременната дентална медицина и науката за орофациалната болка разглеждат това състояние много по-задълбочено. При част от пациентите бруксизмът може да бъде свързан с болка в дъвкателните мускули, напрежение в лицето, главоболие и симптоми от страна на темпоромандибуларната става (ТМС). Именно затова през последните години връзката между бруксизма и темпоромандибуларните нарушения е обект на множество клинични проучвания, систематични прегледи и научни дискусии.

Важно е да се подчертае, че не всеки човек с бруксизъм развива проблеми в темпоромандибуларната става. Също така не всяка болка в ставата е причинена от скърцане със зъби. Реалната клинична картина е значително по-сложна и включва взаимодействие между мускули, стави, нервна система, психоемоционално напрежение, качество на съня и индивидуална чувствителност към болка.

Какво представлява бруксизмът

Съвременният международен консенсус определя бруксизма като повтаряща се активност на дъвкателната мускулатура, характеризираща се със стискане или скърцане със зъби, както и с напрежение или изтласкване на долната челюст.

Разграничават се два основни типа:

• бруксизъм по време на сън
• бруксизъм в будно състояние

Будният бруксизъм често се проявява като несъзнателно стискане на зъбите през деня, особено при работа, концентрация, шофиране или психоемоционално напрежение. Много пациенти дори не осъзнават, че поддържат дъвкателните мускули в постоянно напрежение.

Сънният бруксизъм представлява двигателна активност по време на сън и се разглежда като част от сложни неврофизиологични механизми, свързани с микросъбуждания, активност на централната нервна система и нарушения в качеството на съня.

 

Какво представлява темпоромандибуларната става

Темпоромандибуларната става е една от най-сложните стави в човешкото тяло. Тя свързва долната челюст с черепа и участва във всяко говорене, хранене, прозяване и дъвчене.

В ставата участват:

• ставна глава на долната челюст
• ставен диск
• ставна ямка
• връзки
• дъвкателни мускули
• нервни структури

Темпоромандибуларните нарушения (TMD) не означават само „ставен проблем“. Те включват както ставни, така и мускулни нарушения. При много пациенти основният източник на болка не е самата става, а хроничното напрежение в дъвкателната мускулатура.

Каква е връзката между бруксизма и темпоромандибуларната става

Най-важното, което науката показва днес, е че бруксизмът може да бъде рисков и поддържащ фактор за темпоромандибуларни нарушения, но не е единствената причина за тях.

Когато дъвкателните мускули са подложени на продължително и прекомерно натоварване, това може да доведе до:

• мускулна умора
• микротравми
• повишено напрежение
• болка в мускулите
• натоварване върху ставния диск
• компресия в ставата
• ограничено движение на челюстта

При част от пациентите това води до развитие на симптоми от страна на ТМС.

Систематични прегледи и мета-анализи показват положителна връзка между бруксизма и темпоромандибуларните нарушения, особено когато е налице хронично мускулно претоварване и болка. Въпреки това учените подчертават, че връзката не е абсолютно линейна и зависи от начина на диагностика, индивидуалната адаптация на ставата и съпътстващите фактори.

Защо някои пациенти развиват болка, а други не

Това е един от най-интересните и важни въпроси в съвременната дентална медицина.

Двама пациенти могат да имат сходна степен на стискане със зъби, но единият да няма никакви симптоми, а другият да страда от хронична болка, главоболие и ограничено отваряне на устата.

Причината е, че TMD е мултифакторно състояние.

В развитието на симптомите могат да участват:

• хроничен стрес
• тревожност
• нарушения на съня
• депресивни състояния
• повишена чувствителност към болка
• травми
• претоварване на мускулите
• лоши навици
• продължителна работа пред компютър
• неправилна стойка
• възпалителни процеси
• индивидуални анатомични особености

Съвременните клинични насоки все по-често разглеждат темпоромандибуларните нарушения като биопсихосоциален проблем, а не само като механично заболяване на ставата.

Най-честите симптоми при бруксизъм и ТМС

Симптомите могат да варират значително при различните пациенти.

Най-често се наблюдават:

• сутрешна умора в челюстта
• болка в областта на масетерните мускули
• напрежение в слепоочията
• главоболие
• болка около ухото
• щракане или пукане в ставата
• ограничено отваряне на устата
• усещане за блокиране
• чувствителност на зъбите
• изтриване на зъбите
• пукнатини по емайла
• болка при дъвчене

Важно е да се подчертае, че пукането само по себе си невинаги означава сериозен проблем. При някои пациенти ставните шумове могат да съществуват без болка и без прогресивно увреждане.

По-тревожни симптоми са:

• болка
• ограничено движение
• внезапно блокиране на челюстта
• прогресиращо влошаване
• невъзможност за нормално хранене

Как се диагностицира проблемът

Диагностиката не трябва да се свежда само до преглед на зъбите.

Съвременният подход включва:

• клиничен преглед
• анализ на дъвкателните мускули
• оценка на движенията на челюстта
• палпация на ставата
• оценка на болката
• анализ на изтриването на зъбите
• оценка на стрес и навици
• изследване на съня при нужда

При определени случаи могат да бъдат назначени:

• панорамна рентгенография
• CBCT
• магнитен резонанс
• полисомнография
• електромиография

ЯМР остава най-добрият метод за оценка на ставния диск и меките тъкани.

Ролята на стреса и нервната система

Една от най-актуалните тенденции в науката е разглеждането на бруксизма и TMD през призмата на нервната система и централната обработка на болката.

Хроничният стрес може да доведе до повишена мускулна активност и постоянна готовност на организма за „защитна реакция“. Това увеличава вероятността от стискане на зъбите, напрежение в мускулите и хронична болка.

При някои пациенти се наблюдава и централна сенситизация – състояние, при което нервната система става по-чувствителна към болкови сигнали.

Това обяснява защо при част от пациентите симптомите продължават дори след намаляване на механичното натоварване.

Съвременно лечение при бруксизъм и ТМС

Съвременната медицина все повече се отдалечава от идеята за едно универсално лечение.

Терапията трябва да бъде индивидуална и съобразена с причините, симптомите и степента на натоварване.

Поведенчески контрол и осъзнаване

При буден бруксизъм обучението на пациента е изключително важно. Много хора не осъзнават колко често стискат зъбите си през деня.

Нормалната позиция на челюстта е:

• устни допрени
• зъби разделени
• мускули отпуснати

Осъзнаването на навика често е първата стъпка към подобрение.

Оклузални шини

Оклузалните шини се използват широко в клиничната практика. Те могат да помогнат за:

• защита на зъбите
• намаляване на натоварването
• стабилизиране на захапката
• редукция на мускулната активност при определени пациенти

Важно е обаче да се подчертае, че шината не „лекува“ причината за бруксизма. Тя е част от комплексен подход.

Физиотерапия и упражнения

Все повече научни публикации подкрепят ролята на физиотерапията при темпоромандибуларни нарушения.

Могат да бъдат включени:

• упражнения
• мануална терапия
• техники за отпускане
• работа върху стойката
• дихателни техники

Контрол на стреса

При пациенти с изразен стрес често е необходим мултидисциплинарен подход.

Той може да включва:

• психолог
• когнитивно-поведенческа терапия
• техники за релаксация
• подобряване на съня

Медикаменти и ботулинов токсин

При определени случаи могат да бъдат използвани:

• противовъзпалителни средства
• мускулни релаксанти
• медикаменти за болка

Ботулиновият токсин се използва при някои пациенти с тежка мускулна хиперактивност, но научните данни остават противоречиви и терапията не трябва да се разглежда като универсално решение.

Кога пациентът трябва да потърси специалист

Препоръчително е консултация със стоматолог или специалист по темпоромандибуларни нарушения при:

• хронична болка
• ограничено отваряне на устата
• чести главоболия
• силно изтриване на зъбите
• сутрешна болка в челюстта
• блокиране на ставата
• затруднено хранене
• прогресивно влошаване

Ранната диагностика може да предотврати хронифициране на болката и по-сериозни функционални нарушения.

Бруксизмът и темпоромандибуларните нарушения са значително по-сложни състояния, отколкото дълго време се смяташе. Съвременната наука показва, че между тях съществува реална връзка, но тя не е еднопосочна и не може да бъде сведена само до механично „скърцане със зъби“.

При част от пациентите хроничното натоварване на дъвкателните мускули и ставата може да доведе до болка, мускулно напрежение, главоболие и функционални нарушения. При други обаче организмът успява да се адаптира без развитие на симптоми.

Най-съвременният подход включва ранна диагностика, индивидуална оценка на риска и лечение, насочено не само към зъбите, но и към мускулите, ставата, нервната система, съня и психоемоционалното състояние на пациента.

Библиография

1. Lobbezoo F, Ahlberg J, Raphael KG, et al. International consensus on the assessment of bruxism. Journal of Oral Rehabilitation. 2018.
2. Manfredini D, Serra-Negra J, Carboncini F, Lobbezoo F. Current Concepts of Bruxism. International Journal of Prosthodontics. 2017.
3. Ohrbach R, Dworkin SF. The Evolution of TMD Diagnosis: Past, Present, Future. Journal of Dental Research. 2016.
4. Schiffman E, Ohrbach R, Truelove E, et al. Diagnostic Criteria for Temporomandibular Disorders (DC/TMD). Journal of Oral & Facial Pain and Headache. 2014.
5. Iodice G, et al. Association between Bruxism and Temporomandibular Disorders: A Systematic Review and Meta-analysis. Journal of Oral Rehabilitation. 2023.
6. Manfredini D, Winocur E, Guarda-Nardini L, Paesani D, Lobbezoo F. Epidemiology of Bruxism in Adults. Journal of Orofacial Pain. 2013.
7. Al-Moraissi EA, et al. Effectiveness of Occlusal Splints in the Management of Temporomandibular Disorders. Journal of Oral Rehabilitation. 2020.
8. Durham J, et al. Management of Chronic Pain Associated with Temporomandibular Disorders: BMJ Clinical Practice Guideline. BMJ. 2023.
9. De Leeuw R, Klasser GD. Orofacial Pain: Guidelines for Assessment, Diagnosis, and Management. Quintessence Publishing.
10. American Academy of Orofacial Pain (AAOP). Guidelines for Assessment, Diagnosis, and Management of Orofacial Pain.
11. Sleep Bruxism and Temporomandibular Disorders: Current Perspectives in Sleep Medicine Research. Sleep Medicine Reviews. 2024.
12. Guarda-Nardini L, et al. Botulinum Toxin in the Treatment of Myofascial Pain and Bruxism. Cranio. 2024.

 

Д-р Стефан Гургуриев специализира орална хирургия. Насоченост: орална хирургия, имплантология, костни присадки, връзка между оралната кухина и уши-нос-гърлените болести

 

 

 

 

 

 

Какво представлява емоционалното изтощение

Емоционалното изтощение е състояние на психическа и физическа умора, което възниква вследствие на продължително натоварване, липса на възстановяване и високи изисквания – както външни, така и вътрешни.

Това състояние не се ограничава само до професионалната среда. То може да се развие и при:

• грижа за близък човек
• родителство
• адаптация към здравословно състояние
• преживяване на криза или травматично събитие

В основата често стои убеждението, че човек трябва да бъде силен, устойчив и винаги справящ се.

Ролята на „Да бъда силен“ като рисков фактор

Хората, които са свикнали да бъдат опора за другите, рядко си позволяват да спрат. Те поемат отговорности, регулират ситуации и често поставят собствените си нужди на заден план.

Това създава вътрешен натиск, който може да се изразява в мисли като:

„Не мога да си позволя да се разпадна.“
„От мен зависи всичко.“
„Трябва да се справя, независимо от всичко.“

С течение на времето този модел води до натрупване на напрежение и постепенно изтощение.

Основни симптоми на емоционално изтощение

Емоционалното изтощение се развива постепенно и често остава неразпознато в ранните етапи.

Най-често се наблюдават:

• постоянна умора, която не се повлиява от почивка
• намалена мотивация и чувство за липса на смисъл
• раздразнителност и понижена толерантност към стрес
• затруднена концентрация
• нарушения на съня
• усещане за вътрешно напрежение

Тези симптоми са сигнал, че психичният ресурс е изчерпан и има нужда от възстановяване.

Емоционално изтощение, тревожност и депресивни състояния

В клиничната практика често се наблюдава припокриване между емоционалното изтощение, тревожността и депресивните състояния.

• Емоционалното изтощение се свързва основно с усещане за изчерпан ресурс
• Тревожността се характеризира с постоянен вътрешен напрегнат фон
• Депресивните състояния включват по-дълбока загуба на енергия, интерес и емоционална ангажираност

Разграничаването между тях е важно, тъй като насочва към най-подходящия терапевтичен подход.

Психосоматични прояви

Продължителният вътрешен натиск често намира израз и на физическо ниво.

Възможни прояви са:

• стягане в гърдите
• сърцебиене
• главоболие
• проблеми със съня
• хронична умора
• гастроинтестинални оплаквания

Когато липсва ясна медицинска причина, е важно да се разгледа и психичният фактор. Тези симптоми са реални и не бива да бъдат подценявани.

Защо състоянието често остава незабелязано

Хората с висока отговорност и контрол рядко търсят помощ в ранните етапи. Те са свикнали да се справят сами и често омаловажават собствените си преживявания.

Това води до отлагане на грижата за себе си и до задълбочаване на състоянието.

Eмоционално изтощение и нeобходимостта от психологична подкрепа

В съвременната медицинска и психологична практика все по-често се срещат пациенти, които външно изглеждат стабилни, отговорни и устойчиви, но вътрешно преживяват значително емоционално изтощение. Това са хората, на които всички разчитат – в семейството, в работата, в ежедневието – и именно поради тази роля често остават без пространство за собствените си преживявания.

Този модел не е просто личностна особеност. В много случаи той е свързан с продължителен вътрешен натиск, който с времето води до изчерпване на психичния ресурс.

Подходящо е да се обърнете към специалист, когато:

• усещането за изтощение е продължително
• напрежението не намалява
• се наблюдават тревожни или депресивни симптоми
• има физически оплаквания без ясна причина
• усещате, че се справяте все по-трудно

Ранната подкрепа може да предотврати задълбочаване и да възстанови баланса.

Емпатичната терапевтична беседа като подход

Емпатичната терапевтична беседа е подход, който предоставя безопасно и подкрепящо пространство за изразяване и разбиране на вътрешните преживявания.

В този процес пациентът има възможност:

• да говори свободно и без оценка
• да бъде чут и разбран
• да осъзнае механизмите зад вътрешния натиск
• да възстанови връзката със собствените си нужди

Това не е просто разговор, а процес на постепенно възстановяване на вътрешния баланс.

Да бъдеш човекът, на когото всички разчитат, често се възприема като сила. В действителност това може да бъде и източник на сериозно вътрешно натоварване.

Емоционалното изтощение не е слабост, а сигнал, че ресурсът е изчерпан.

Навременната психологична подкрепа може да бъде ключова стъпка към възстановяване – както на психичното, така и на физическото здраве.

Понякога именно един разговор е началото на промяната.

Синдром на сухото око след блефаропластика – причини, лечение и възстановяване

В клиничната практика сухото око след блефаропластика е едно от най-честите преходни състояния, с които пациентите се сблъскват в ранния следоперативен период. Макар да предизвиква дискомфорт, в преобладаващия брой случаи това състояние е очаквано, контролируемо и напълно обратимо. Причините са комплексни и включват временни нарушения в нервната проводимост, промени в клепачната функция и нестабилност на слъзния филм. При правилно проведено следоперативно лечение и стриктно спазване на медицинските препоръки, симптомите отзвучават без да компрометират крайния естетичен и функционален резултат.

Какво представлява блефаропластиката?

Блефаропластиката е високоспециализирана хирургична интервенция, при която се възстановява анатомията и функцията на клепачите чрез прецизна корекция на кожа, мускул и мастна тъкан.

В ежедневната хирургична практика тази процедура има не само естетична, но и ясно изразена функционална стойност. При пациенти с изразен дерматохалазис, оперативната корекция води до реално разширяване на зрителното поле и подобряване на качеството на живот. Когато интервенцията е правилно планирана, резултатите са предвидими, а рискът от усложнения — минимален.

Защо се появява сухо око след блефаропластика?

Синдромът на сухото око след операция на клепачите е резултат от временно нарушен баланс между продукцията и разпределението на слъзния филм.

Най-често се касае за преходна невропраксия — състояние, при което нервната проводимост е временно забавена. Това води до намалена рефлекторна слъзна секреция и съответно до недостатъчно овлажняване на роговицата.

Паралелно с това в ранния следоперативен период често се наблюдава непълно затваряне на клепачите, което допълнително увеличава изпарението на сълзите. В резултат повърхността на окото остава незащитена, което води до усещане за сухота, парене и дразнене.

От клинична гледна точка, това състояние рядко води до сериозни усложнения, когато се разпознае навреме и се лекува адекватно. В преобладаващия брой случаи симптомите започват да намаляват още през първите седмици.

Симптоми

В първите дни след блефаропластика пациентите често съобщават за симптоми, които са напълно очаквани и не трябва да бъдат повод за тревога.

Най-често се наблюдават:

• усещане за „пясък“ или чуждо тяло
• парене и щипане
• временна замъгленост на зрението
• повишена чувствителност към светлина
• рефлекторно сълзене

В практиката тези оплаквания обикновено са най-изразени в рамките на първата седмица и постепенно отзвучават.

Кои пациенти са с по-висок риск?

От дългогодишния клиничен опит е ясно, че определени групи пациенти са по-предразположени към развитие на по-изразена сухота.

Това са пациенти с вече съществуващ синдром на сухото око, носещи контактни лещи, както и хора с продължително натоварване пред екрани.

Жените в менопауза или на хормонална терапия също попадат в тази група, поради влияние върху слъзната и мейбомиевата функция.

Рискът е по-висок и при комбинирана блефаропластика на горни и долни клепачи, поради по-голямото въздействие върху клепачната динамика.

Лечение

Лечението е добре установено и в повечето случаи води до бързо облекчаване на симптомите.

В стандартната практика се прилага локална антибиотична профилактика в първите дни след операцията с цел предотвратяване на инфекция.

Основен елемент в терапията са изкуствените сълзи. Капки за очи с хиалуронова киселина се използват най-често, тъй като осигуряват стабилна и продължителна хидратация. Обичайно се прилагат 4–6 пъти дневно, а при по-изразени симптоми — и по-често.

За нощна защита се препоръчват гелообразни форми, които предпазват роговицата в часовете, когато естественото овлажняване е намалено.

При правилно спазване на този режим, симптомите в повечето случаи регресират в рамките на 2–3 седмици.

Как правилно да поставяте капките за очи?

Правилната техника е от съществено значение за запазване на хирургичния резултат.

От клинична гледна точка е важно да се избягва механичното издърпване на клепача. Капките трябва да се поставят внимателно, без натиск, при леко наклонена назад глава.

Какво трябва да се избягва след блефаропластика?

Следоперативният режим не е формалност, а съществена част от лечението.

• Физическото натоварване трябва да бъде ограничено за минимум две седмици, тъй като може да засили отока и да удължи възстановяването.
• Излагането на слънце трябва да се контролира стриктно в рамките на първите шест седмици, поради риск от възпаление и пигментация.
• Контактните лещи се избягват поне две седмици, а козметика в зоната не се препоръчва в ранния период.
• Тютюнопушенето остава един от най-сериозните фактори, които забавят възстановяването и увеличават риска от усложнения.

Колко продължава възстановяването?

В практиката първоначалното възстановяване протича в рамките на 3–4 седмици.

Сухотата в очите обикновено намалява значително още през първите седмици, но при отделни пациенти може да персистира по-дълго.

Пълното стабилизиране на резултата настъпва в рамките на няколко месеца, в зависимост от индивидуалните особености.

Кога е необходима консултация?

Въпреки че следоперативните оплаквания обикновено са леки и преходни, има ситуации, при които е необходима своевременна лекарска оценка.

Пациентът трябва да потърси консултация, ако симптомите се засилват вместо да намаляват, ако се появи изразено зачервяване, болка или влошаване на зрението.

Липсата на подобрение след втората седмица изисква допълнителна оценка, за да се изключат механични причини.

На базата на дългогодишния клиничен опит може да се обобщи, че синдромът на сухото око след блефаропластика е предвидимо и контролируемо състояние.

При съвременните хирургични техники и правилно проведено следоперативно лечение, това състояние е временно и в изключително редки случаи компрометира крайния резултат.

Добрата информираност на пациента и стриктното спазване на препоръките остават ключови фактори за бързо и безпроблемно възстановяване.

Д-р Димитрина Желязкова е специалист по окулопластиката и очна микрохирургия. Професионалните интереси и специализация на д-р Желязкова са в следните направления:

✔️ Долна и горна блефаропластика
✔️ Отстраняване на маларни торбички
✔️ Повдигане на вежди
✔️ Отстраняване на туморни образувания в зоната на окото

ℹ️За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888 994 776 или [email protected]

Болки в ставите – причини, симптоми и лечение

Болките в ставите са сред най-често срещаните здравословни проблеми и засягат хора от всички възрасти. Те често се проявяват с болка при движение, сутрешна скованост или подуване, което може да затрудни ежедневните дейности. В повечето случаи дискомфортът е временен, но понякога е сигнал за по-сериозни състояния като артрит или износване на ставите (артроза/остеоартрит) .

Какво представлява болката в ставите

Болката в ставите представлява усещане за дискомфорт, скованост или болезненост в една или повече стави. Тя може да произхожда от самата става или от околните структури – хрущяли, сухожилия, връзки, мускули и кости. Болката в ставите може да бъде остра (продължаваща до няколко седмици) или хронична – когато персистира над 6 седмици. Хроничната болка изисква задълбочено изследване, тъй като често е свързана с дегенеративни или възпалителни заболявания.

Когато са засегнати повече стави едновременно, състоянието се нарича полиартралгия – важен медицински термин, който често се свързва с хронични заболявания.

Основни причини за болки в ставите

Причините за болки в ставите са разнообразни и могат да се разделят на две основни категории – свързани с артрит и несвързани с артрит.

Причини, свързани с артрит

• Артритът е водеща причина за ставна болка и включва възпалителни и дегенеративни заболявания:
• Остеоартроза (износване на ставите) – най-честата причина за болки в ставите при хора над 45 години. Болката се засилва при движение и намалява при покой.
• Ревматоиден артрит – автоимунно заболяване, което води до възпаление, подуване и сутрешна скованост.
• Подагра – причинява се от натрупване на пикочна киселина и води до остри болкови пристъпи, най-често в ставите на краката.
• Септичен артрит – инфекция в ставата, която изисква спешно лечение.

Причини, несвързани с артрит

Много хора страдат от болки в ставите без наличие на артрит. Основните причини включват:

• Свръхнатоварване на ставите – често при спорт или тежка физическа работа
• Травми – навяхвания, разтежения, скъсани връзки, менискус или фрактури
• Околоставни възпаления – тенис лакът, бурсит, импинджмънт синдром (синдром на притискане)
• Вирусни инфекции – временно водят до болки в ставите и мускулите
• Фибромиалгия – хронична болка без ясна причина
• Стрес и депресия – могат да усилят усещането за болка

По-редки причини са аваскуларна некроза, метаболитни заболявания и дори онкологични процеси.

Ставните болки могат да бъдат симптом и на хронични заболявания като лупус, остеопороза, метаболитни нарушения или онкологично заболяване, което налага внимателна оценка при необяснима или продължителна симптоматика.

Симптоми при болки в ставите

Симптомите могат да варират според причината, но най-често включват:

• болка при движение или в покой
• скованост, особено сутрин
• подуване и зачервяване
• затопляне на ставата
• ограничена подвижност

При по-сериозни състояния може да има и общи симптоми като умора, температура и загуба на тегло.

Болки в ставите според локализацията

• Болки в коляното – често причинени от артроза, травми или подагра
• Болки в рамото – свързани с възпаление на сухожилия или импинджмънт
• Болки в ръцете – при остеоартроза или ревматоиден артрит
• Болки в лакътя – тенис или голф лакът

Диагностика на болки в ставите

За правилно лечение е необходима точна диагноза. Тя включва:

• клиничен преглед и анамнеза
• рентгенография
• ставна ехография
• компютърна томография (Скенер)
• кръвни изследвания
• артроцентеза

Тези методи позволяват да се установи точната причина за болката и да се избере правилното лечение.

Лечение на болки в ставите

Лечението зависи от причината за болката:

• Медикаменти – противовъзпалителни средства, болкоуспокояващи или специфични лекарства при автоимунни заболявания
• Физиотерапия – подобрява подвижността и намалява болката
• Почивка и контрол на натоварването
• Ортези и помощни средства

При тежки случаи може да се наложи хирургично лечение, включително смяна на ставата.

Кога да потърсите лекар специалист?

Потърсете специалист при:

• болка, продължаваща повече от 3–4 седмици;
• подуване и зачервяване;
• силна болка при движение;
• болка в повече от една става;
• повишена температура.

Ранната диагностика е ключова за успешно лечение и предотвратяване на усложнения.

Болките в ставите са често срещан проблем, който може да варира от лек дискомфорт до сериозно заболяване. Правилната диагностика, навременното лечение и грижата за ставите са ключът към запазване на подвижността и доброто качество на живот.