Риноманометрия – Обективна диагностика на назалната обструкция (запушен нос)

Какво е риноманометрия? Риноманометрията е златен стандарт при диагностика на назалната обструкция (запушен нос). Риноманометрията е високоспециализиран метод за диагностика, който измерва налягането и въздушния поток при дишане през носа. Чрез използването на риноманометър се оценява дихателната функция на носа и се установява наличието на повишено съпротивление в носните проходи, което често е причина за назална обструкция (запушване на носа).

Причини за назална обструкция

Назалната обструкция (запушен нос) е състояние, при което носните проходи са частично или напълно блокирани, което затруднява дишането през носа. Това е често срещан симптом, който може да бъде причинен от различни фактори и заболявания.

1. Анатомични проблеми: Отклонение на носната преграда (септална девиация), уголемени носни конхи (хипертрофия), полипи в носа.
2. Инфекции и възпаления: Хроничен или остър ринит; синузит; алергичен ринит..
3. Външни фактори: Излагане на замърсен въздух; прекомерна употреба на деконгестантни спрейове.
4. Тумори или чужди тела в носа (по-рядко срещани).

Симптоми на назална обструкция

• Затруднено дишане през носа;
• Хъркане и дихателни проблеми през нощта;
• Сухота в устата (поради дишане през устата);
• Намалено обоняние;
• Усещане за тежест в областта на лицето.

Как работи риноманометърът?

Уредът измерва въздушния поток при вдишване и издишване, като предоставя точни данни за налягането в носната кухина. Това е ключово при диагностицирането на състояния като:

• Отклонение на носната преграда
• Уголемяване на носните конхи
• Повишено съпротивление на въздушния поток

Назалната обструкция често води до неприятни симптоми като затруднено дишане, хъркане или хронична умора поради недостатъчно кислород.

Защо е важна риноманометрията?

Чрез риноманометрията се извършва диагностика преди и след прилагането на носен спрей. Ако липсва значително подобрение в стойностите, базирано на числените данни, може да се препоръча оперативна намеса за корекция на проблема.

Често субективните оплаквания на пациентите за запушване на носа не се потвърждават от обективните измервания. Риноманометрията предоставя точна оценка, с която се избягват ненужни процедури и се гарантира правилното лечение.

Доверете се на обективния подход за точна диагноза и ефективно лечение на вашите проблеми с дишането!

Потърсете ни за превантивна грижа и запазване на час за консултация при УНГ специалист.

Телефон за контакт: 0888 994 776

град София, бул. “Пенчо Славейков“ №2

[email protected]

https://bolnicaevropa.bg

Отопластика: корекция на размера и формата на ушите

Отопластиката може да бъде препоръчна, както при вродени деформации на ушите, така и при придобити проблеми.

• Щръкнали ушни миди (отоклиза) – корекция за прибиране на ушите към главата.
• Непропорционално големи или малки ушни миди – естетично и функционално подобрение.
• Липсващи ушни миди – реконструкция след травми, операции или при вродени аномалии.
• Повреди от пиърсинг, тумори или наранявания – възстановяване на увредените зони.

Според медицинските стандарти, ухото се счита за правилно, ако отговаря на определени критерии:

• Отклонение от главата: Ушната мида не трябва да бъде отклонена от главата на повече от 25 градуса.
• Дължина на ухото: Правилното ухо има дължина, равна на разстоянието между външния край на веждата и основата на носа.

Предимства на отопластиката

Ако формата или размерът на ушите Ви са източник на дискомфорт, операцията за корекция на уши – известна като отопластика или аурикулопластика – е решение, което може да Ви помогне. Тази процедура позволява подобряване на формата на ухото, корекция на позицията на ушната мида и постигане на по-хармоничен и балансиран профил на лицето.

Кога не се извършва отопластика?

Отопластиката не се препоръчва при хора, които имат липсващо ухо или т.нар. „малко ухо“, резултат от едностранна лицева атрофия. В тези случаи се налага по-комплексна операция, включваща присаждане на хрущялни импланти или реконструкция на ушната мида.

Имате нужда от допълнителна информация относно отопластика?

За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

Какво е вентрална херния?

Вентралната херния се появява в зоната на коремната стена, често на мястото на белег от предходна операция. Ослабените мускули и тъкани водят до образуване на дефекти, през които коремното съдържимо излиза, формирайки херниален сак.

Ако съдържимото на сака се заклещи, се развива състояние, наречено „заклещване“, което може да причини сериозни усложнения и да изисква спешна хирургическа намеса.

Симптоми на вентрална херния

• Подутина в областта на корема – обикновено забележима под кожата.
• Дискомфорт или болка, която се усилва при физическа активност, кашляне, вдигане на тежко или продължително стоене.
• При заклещване може да се появят гадене, повръщане и зачервяване на кожата над хернията, което изисква спешна медицинска помощ.

Видове вентрална херния

Вентралните хернии са често срещано състояние, което се проявява като дефект в коремната стена. Най-често срещаните видове са пъпна, епигастрална и постоперативна херния.

Пъпна Херния

Пъпната херния представлява първична херния, която възниква по срединната линия в областта на пъпната връв. В началните стадии мастната тъкан преминава през дефекта, а с времето могат да се включат и органи от коремната кухина.

Основните симптоми включват:

• Малка, мека подутина в областта на пъпа.
• Постепенно увеличение на размера на хернията.

Тази херния е три пъти по-честа при жените. Лечението е оперативно и е насочено към трайно коригиране на дефекта.

Епигастрална Херния

Епигастралната херния също е първична херния и се локализира между гръдната кост и пъпа. Тя обикновено е:

• С малък размер.
• Единична.
• По-често срещана при мъжете.

Симптомите включват дискомфорт и подуване в горната част на корема.

Постоперативна Херния

Постоперативната херния се появява в областта на предишна хирургическа интервенция. Статистически:

• 13% от пациентите с голям коремен разрез развиват херния.
• 5% от пациентите с лапароскопски операции също са засегнати.

Рисковите фактори включват неправилно зарастване на раната, наднормено тегло и хронични заболявания.

Причини за вентрална херния

• Предишни хирургически интервенции.
• Прекомерни физически усилия.
• Възрастови промени, травми или инфекция на раната.
• Затруднения в дефекацията или хронична кашлица.

Оперативно лечение на вентрални хернии

Лечението на вентралните хернии зависи от размера на дефекта, здравословното състояние на пациента и нивото на физическо натоварване. Ето основните подходи:

Малки Хернии

При дефекти с размери до 1-2 см е подходяща конвенционална реконструкция с директен шев. Това се извършва чрез малък разрез около пъпа и затваряне на хернията с няколко шева.

Средни Дефекти

При дефекти около 2 см и наличие на рискови фактори като наднормено тегло или интензивна физическа активност се използва синтетично платно, което осигурява по-голяма стабилност.

Големи Хернии

При големи дефекти се препоръчва имплантиране на синтетично платно, което може да бъде извършено чрез:

• Конвенционални методи.
• Минимално инвазивни техники.
• Лапароскопски („безкръвни“) операции.

Лапароскопска операция на вентрална херния

Лапароскопската операция на вентрална херния е предпочитан метод за лечение, който осигурява минимална травма и бързо възстановяване. В този текст ще разгледаме какво представлява вентралната херния, причините за нейната поява, предимствата на лапароскопския достъп и какво да очаквате преди и след процедурата.

Предимства на лапароскопската операция на вентрална херния

Лапароскопията е минимално инвазивен метод, който предлага редица предимства:

1. По-малка следоперативна болка – благодарение на минималните разрези.
2. По-кратък болничен престой – пациентите обикновено се изписват в рамките на 24 часа.
3. Бързо възстановяване – възможност за връщане към ежедневните дейности в кратък срок.
4. Малки белези – естетически предимства спрямо отворените операции.

Подходящи ли сте за лапароскопска операция?

Само след подробен преглед хирургът може да прецени дали лапароскопският метод е подходящ. В някои случаи, като наличие на предишни големи операции или трудно достъпни хернии, може да се препоръча отворена хирургия.

Как протича лапароскопската операция?

При лапароскопския метод се правят няколко малки разреза, през които се въвеждат камера и хирургически инструменти. Херниалният сак се освобождава, а дефектът се затваря с платно, фиксирано с шевове или специални такове. Процедурата се извършва под обща анестезия и обикновено трае около 1-2 часа.

Какво да очаквате след операцията?

• Ранно раздвижване – насърчава се внимателно движение още в първите дни.
• Минимален дискомфорт – облекчава се с предписани обезболяващи.
• Бързо възстановяване – повечето пациенти се връщат към нормална активност в рамките на седмици.

Лапароскопската операция на вентрална херния е безопасен и ефективен метод за лечение, който предлага бързо възстановяване и дълготрайни резултати. Не отлагайте консултацията с хирург – ранната диагностика и лечение са ключови за успеха на процедурата.

Навременното диагностициране и лечение на вентралните хернии са от ключово значение за предотвратяване на усложнения. Независимо дали става дума за пъпна, епигастрална или постоперативна херния, консултацията с опитен хирург е първата стъпка към успешно възстановяване.

Отоневрологично изследване – какво представлява и кога е необходимо?

Отоневрологичното изследване представлява високоспециализирана медицинска процедура за детайлно изследване на вестибуларната система.

Изследването установява дали оплакванията на пациента се дължат на увреждане на вестибуларния апарат, неговата локализация и каква е степента на увреждане на вестибуларната система.

Кога трябва да направите отоневрологично изследване?

Ако изпитвате някой от следните симптоми, консултацията с отоневролог е задължителна:

✔ Световъртеж и внезапни пристъпи на замайване
✔ Несигурност при ходене и залитане
✔ Шум в ушите (тинитус) и загуба на слуха
✔ Гадене, повръщане и прилошаване без ясна причина
✔ Пристъпно главоболие и мигрена

Тези оплаквания могат да бъдат симптоми на заболявания като вестибуларен неврит, болест на Мениер, доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV) или неврологични нарушения.

Как се провежда отоневрологичното изследване?

Процедурата е безболезнена, неинвазивна и безопасна. Изследването включва няколко метода, чрез които отоневрологът анализира функциите на вестибуларната система:

1️⃣ Отоскопия (преглед на външен слухов проход и тъпанчеви мембрани), последвана от компютърно изследване на слуха (аудиометрия). С помощта на аудиограмата отневролога установява има ли и степента на увреждане на слуха и локализацията на слуховата увреда.
2️⃣ Специфични клинични равновесни проби (статокинетика) и координационни тестове.
3️⃣Ориентировъчен тест за наличието на нистагъм (ритмични потрепвания на очните ябълки, появяващи се при засягане на вестибуларния апарат) с очила Френцел.

Защо е важно отоневрологичното изследване?

Ранното диагностициране на вестибуларни нарушения е ключово за ефективното лечение. Ако страдате от чести световъртежи, загуба на равновесие или тинитус, не отлагайте посещението при отоневролог.

Запишете си час за консултация и се уверете, че вашето равновесие и слухова функция са в добро състояние!

Често задавани въпроси

❓ Болезнено ли е отоневрологичното изследване?
Не, всички методи са неинвазивни и напълно безопасни.

❓ Колко време продължава изследването?
Около 30-60 минути, в зависимост от необходимите тестове.

❓ Може ли световъртежът да е свързан със стрес?
Да, психогенни фактори също могат да причинят функционални нарушения на вестибуларния апарат.

Тимпанометрията (импедансометрия) е метод за обективно изследване на функцията на средното ухо, степента на подвижност на тъпанчевата мембрана и проводимостта на слуховите костици (malleus, incus, stapes) чрез създаване на промени в налягането на въздуха в слуховия канал. Този клиничен тест показва състоянието на слуховата функция като цяло, както и състоянието на слуховата тръба.

Резултатите от този тест не могат да се използват за оценка на слуховата чувствителност (резултатите от тимпанометрията винаги трябва да се разглеждат заедно с данните от аудиометрията). Тимпанометрията на двете уши може да се извърши за по-малко от 2 минути. Процедурата е напълно безболезнена, въпреки че може да предизвика известен дискомфорт.

Тимпанометрия на ухото се извършва, когато има съмнение за:
✅ течност в ушната кухина;
✅ отит на средното ухо (често срещано УНГ заболяване, засягащо средното ухо);
✅ перфорация на тъпанчето;
✅ отосклероза (анормален растеж на костната тъкан);
✅ разрушаване на слуховите костици (може да възникне в резултат на травма);
✅ проблеми с Евстахиевата тръба.

Предупредителни симптоми, които могат да бъдат причина за провеждане на тимпанометрия, са:
✅ загуба на слуха;
✅ болка, звънене, шум в ушите;
✅ секрет от ухото.

Препоръчително е този тест да се извършва и като превенция на усложненията от отит на средното ухо.

Какво е ендодонтията?

Лечението или повторното лечение на кореновите канали на зъба при възпаление и инфекция на пулпата и дентина, обикновено дължащи се на усложнение на зъбния кариес наричаме ендодонтия. Усложненията на зъбния кариес, като пулпит и пародонтит, остават основна причина за загуба на зъби. Освен това възпалителните процеси в кореновите канали на зъбите са огнища на хронична инфекция и възможна причина за системни заболявания. Ето защо ендодонтията е изключително актуална и една от най-бързо развиващите се области на денталната медицина.

Кога е необходимо ендодонтско лечение?

• Основните причини, поради които се налага ендодонтия:
  
• Усложнения след нелекуван зъбния кариес (пулпит, периодонтит) – възпаление на зъбната пулпа, придружено от остър, силен зъбобол;
  
• Повторно ендодонтско лечение (релечение) – представлява разпълване на предходната коренова заплънка и повторна механично-химична обработка на корено-каналната система, както и повторно обтуриране на каналите. Този подход за лечение се предприема след неуспешно първично лечение.
  
• Подготовка на кореновите канали на зъбите преди поставяне на коронки.

Симптоми, които показват нeoбходимост от ендодонтско лечение:

• Остра болка при дъвчене или отхапване;
• Дискомфорт при докосване на зъба;
• Наличие на абсцес или фистула;
• Счупен или пукнат зъб;
• Продължителна чувствителност към студено или топло;
• Нелекуван кариес или потъмняване на венците.

Загубата на зъб може да бъде предотвратена с навременно и правилно лечение според предписанията на лекар специалист в Болница Европа и МЦ Еврохелт.

Потърсете ни за превантивна грижа и запазване на час за консултация:
☎️ Телефон за контакт: 088 994 776
📍град София, бул. “Пенчо Славейков“ №2

Какви са предимствата на лапароскопската хирургия?

Лапароскопската хирургия е специализирана миниинвазивна техника за извършване на операции в коремната кухина. Докато при конвенционалната (отворената) хирургия операторът използва различен по големина разрез, лапароскопската се извършва с един или няколко малки разреза с размери 0.5 – 1см.

През всеки разрез се вкарват кухи тръбички, наречени троакари, през които, с помощта на камера и микроинструменти, се достига до мястото с патологичен процес.

• По-малки разрези на коремната стена при лапароскопската холецистектомия, което намалява болката и риска от усложнения.
• Значително по-ниска честота на раневи инфекции и възпаления в сравнение с отворената хирургия.
• По-малка вероятност за развитие на постоперативни хернии.
• Незначителна загуба на кръв.
• Манипулацията включва използването на камера, това дава възможност за по-широк поглед върху засегнатата област и възможност за откриване на скрити проблеми.
• По-малка болка след операцията
• По-кратък болничен престой
• По-бързо възстановяване на стомашно-чревната функция
• По-ранно захранване и раздвижване на пациентите.
• По-слаб възпалителен отговор на организма.
• По-ниско натоварване на имунната система.
• По-висока удовлетвореност на пациентите от психологическа, физическа и икономическа гледна точка.

Лапароскопската хирургия е предпочитана при:

• хернии на предната коремна стена,
• диафрагмални хернии,
• жлъчнокаменна болест,
• операция на дванадесетопръстника,
• операция на тънките черва,
• операця на дебелото и правото черво,
• операця на черния дроб,
• операция на жлъчните пътища
• операция на панкреаса.

Лапароскопската хирургия е съвременно решение, но има ситуации, при които конвенционална операция може да бъде препоръчителна. Всички коремни операции носят определени рискове, свързани с възможни усложнения при анестезия, кървене по време или след операцията, както и инфекциозни усложнения. Рискът от усложнения зависи от характера на конкретната операция, както и от фактори като възрастта на пациента, общото здравословно състояние и наличието на съпътстващи заболявания. Винаги обсъждайте с Вашия хирург какви са индивидуалните рискове при предстоящата операция.

Ендрогенната екзема, позната като атопичен дерматит е хронично възпалително заболяване на кожата. Атопичният дерматит е доброкачествено заболяване, което не е заразно, но възниква повторно и се характеризира със суха кожа, раздразнения и възпалителни лезии. Развива с пристъпи, които могат да предизвикат интензивен сърбеж и нарушения на съня.

Атопичният дерматит се свързва със семейна история на заболяването. Често започва в ранно детство с постепенно намаляване или дори изчезване на симптомите преди достигане на пълнолетие. Наименованието атопичeн дерматит произлиза от гръцката дума atopia (не на място) и е свързано с вродената предиспозиция на тези болни да отговарят с повишен имунен отговор срещу различни алергични стимули.

Причините са генетични и имунологични. Сухата, възпалена кожа не играе ролята си на бариера и става пропусклива за бактериите, какго и за други алергени. Тези алергени може да предизвикат реакции при контакт на кожата с околната среда (прашни акари, животински косми, прашец) или при приемане на някои храни (фъстъци, краве мляко, яйца и т.н.). Други фактори също могат да предизвикват пристъпи: химикали, нанасяни върху кожата, резки промени в температурата, прекомерно нагряване, потене и т.н.

Клиничната картина се характеризира с ясно изразена суха и раздразнена кожа на здравата кожа и става пропусклива за различни микроорганизми (включително стафилококус ауреус, бактерия, която се среща често при атопична кожа), както и молекули, които предизвикват алергични реакции. Смята се, че дисфункцията на епидермалната бариера играе значителна роля в патогенезата на заболяването и нарушаването на бариерната й функцията води до по-тежко заболяване.

Фототерапията е един от най-щадящите и ефективни методи за лечение на атопичният дерматит. Ултравиолетовото лъчение потиска производството на IgE от имунната система (Имуноглобулин IgE играе важна роля в медиирането на атопични реакции, които се появяват когато чувствителни индивиди са изложени на алергени.). Затова при голям процент от пациентите действа благотворно върху лезиите и предотвратява появата на нови.

Млад сте, спортувате, работите в офис, прекарвате продължително време в седнало положение и чувствате болка и напрежение в коляното? Отговорите на въпросите Ви се крият в описанието!

Какво причинява болката в предния отдел на коляното?

Предно колянна болка може да бъде причинено от структурен дефект или определен начин на ходене или бягане. Други причини могат да включват:
• Висока позиция на капачката на коляното
• Слаба бедрена мускулатура
• Стегнати ахилесови сухожилия
• Спаднал свод на ходила
• Неправилна походка или метод на трениране
• Прекомерна употреба (Overuse)
• Травма
• Наднормено тегло

Какви са симптомите ?

• Болка в и около капачката на коляното, която се случва, когато сте активни. Или болка след дълго седене със свити колене. Това понякога причинява слабост или чувство на нестабилност.
• Триене, стържене или щракащ звук на капачката на коляното, който чувате, когато сгъвате и изправяте коляното си.
• Болезненост при допир
• Симптомите може да изглеждат като други състояния и здравословни проблеми

Как се лекува?

• Временно преустановяване на спортна активност
• Нестероидни противовъзпалителни лекарства в остра фаза
• Физиотерапия
• Ледени компреси
• Специфично ортезно средство
• Ортопедични стелки
• Упражения за разтягане и укрепване на бедрена мускулатура, предимно квадрицепс
• В по напреднали и хронифицирали случаи е уместно прилагането на вътреставни апликации с кортикостероид, плазмо-терапия, хиалуронова киселина

В съображение влиза:
• Възраст
• Степен на болката
• Придружаващи заболявания

Автор: Д-р Илиан Цветков - Специалист Ортопедия и травмтология
	Д-р Илиан Цветков е специалист Oртопед-Травматолог в София с над 7 години медицински опит. Извъpшвa диaгностикa и лeчeниe нa пaциeнти cъс заболявания и травми на опорно-двигателния апарат: бoлки в cтaвитe, нaвяxвaния, счупвания, артрози, компресивни синдроми на периферните нерви, възпaлитeлни и дегенеративни cъcтoяния.
Можете да запишете час за консултация с д-р Цветков на +359888 994776 или онлайн тук.

Увеличена трета сливица при децата

Симптоми

Симптомите на аденоидита варират значително В зависимост от причината за инфекцията, като могзт да се появят внезапно или постепенно. При всяко дете може да се появят симптоми по различен начин, а именно:

• Дишане през уста или наличие на по-стоянно отворена уста (основно вечер), суха уста. напукани устни, по- късно .аденоиден фациес“ (хлътнали очи. разширени ноздри, високо небце, наблъскани и криви зъби. изтичаща от устата слюнка, изгладени назолабиални гънки, тъпо изражение на лицето);
• Шумно дишане;
• Намляване на слуха. Една от предпоставките за намаляване на слуха може да бъде т.н. трета сливица. Най-често се активира в ранна детска възраст, когато детето тръгне на ясла или детска градина. Точно там микроорганизмите намират добра почва за развитие. От уголемената лимфна тъкан най-често страдат ушите. Третата сливица често води до задържане на секрет в назофаринкса. Този секрет лесно преминава в средното ухо, където причинява инфекции. Затова един от симптомите на патологична трета сливица са честите отити и намален слух при децата. Те наистина не чуват, заради натрупаните секрети;
• Хъркане;
• Носово говорене“ и промяна в речта (rhinolaha clausa);
• Периоди през нощта, когато дишане то спира за няколко секунди (обструктивна сънна апнея);
• Носна обструкция;
• Персистира „течащ“ нос;
• Развитие на ушни промени: оталгия. серозен отит, остър среден отит. ателектаза на тъпанчевата мембрана. блокаж на Евстахиева тръба, хроничен отит;
• Наличие нa синзуит. бронхит и др;
• Нарушения в растежа на съзъбие и развитие на високо .готическо“ небце;
• Епистаксис;
• Шийна лимфадемопатия;
• Кашлица;
• Лош дъх;
• Скърцане със зъби по време на сън;
• Трудна концентрация през деня;
• Занижени академични постижения;
• Засилено слюноотделяне по време на говор;
• Шумно хранене;
• Артикулационни нарушения, типично на звуковете С,З,Ц / Ш,Ж,Ч / Р;

При необходимост от консултация със специалист в областта на УНГ разчитайте на екипа на МЦ Еврохелт!

Телефон за контакт: 088 994 776

град София, бул. “Пенчо Славейков“ №2

[email protected]

https://bolnicaevropa.bg