Болница „Европа„

НОВИНИ

sklupturirane-hialuronovi-filyri-dr-ganashev-1200x676.jpg


Лицево скулптуриране с хиалуронови филъри



Дермални филъри

Дермалните филъри възстановяват загубения обем, омекотяват чертите на лицето, заличават повърхностни и дълбоки бръчки и са най-съвременният, бърз, безопасен, минимално инвазивен, нехирургичен метод за подмладяване и контуриране на лицето и шията.

Съвременните тенденции в естетичната медицина залагат на цялостния подход при структурирането на лицето, а не само на попълване на отделните бръчки

Стареенето на кожата води до загуба на обем и еластичност в меките тъкани на лицето. Овалът на лицето се нарушава.

Дермалните временни попълващи филъри дават възможност за коригиране на всички кожни несъвършенства с максимално естетсвтени резултати с максимално естествени резултати при минимален риск от усложнения.

Прилагат се инжекционно в определени лицеви области за оформяне, контуриране и намаляване на видимите бръчките в обалстта на лицето и шията. Филърите съдържат хиалуронова киселина, естествена съставна част на кожата, и имат временен ефект, резорбират се за 6-12-месеца след поставянето им.


Приложение на дермалните филъри


Хиалуроновите филъри се използват за:

  • оформяне на контура на лицето;
  • попълване на назолабилани бръчки;
  • марионетни линии;
  • запълване на хлътнали участъци под очите;
  • оформяне на скули;
  • оформяне на мандибуларна линия;
  • уголемяване на брадичка;
  • оформяне на нос;
  • радиерни линии над горната устна;
  • оформяне на устни.


Предимства от дермалните филъри


Хиалуроновата киселина, съдържаща се във филърите, е естествен компонент на дермата, поради което практически няма алергични реакции по време на контурирането на лицето. Техниката е по-щадяща в сравнение с хирургическата пластична хирургия и е подходяща за клиенти от всички възрасти.

Предимствата на процедурата са:

  1. Без упойка. Корекцията се извършва или без анестезия, или с помощта на леки локални анестетици, които нямат токсичен ефект върху тялото,
  2. Безопасност. Скулптурирането се извършва от опитни лекари, което елиминира риска от възпалителни процеси или нараняване на кожата.Манипулацията се извършва чрез микропункции, които зарастват напълно за 2-5 дни
  3. Естествен ефект. Инжекционните филъри заместват хиалуроновата киселина, която кожата губи с напредване на възрастта. Лицето изглежда стегнато и подмладено без следи от хирургически лифтинг.
  4. Дълготрайни резултати. Моделиращият ефект продължава 12-18 месеца, в зависимост от избрания състав.
  5. Наличност. Цената на инжекционното подмладяване е много по-ниска и достъпна от пластичната хирургия.
  6. Ефективност (ще видите резултата веднага след приключване на процедурата и ще се увеличи в продължение на няколко седмици)
  7. Спестява време (цялата манипулация отнема 25-60 минути)
  8. Дългосрочност (ефектът от моделирането продължава 1-2 години)
  9. Подобряване на кожата на клетъчно ниво (в допълнение към визуално подмладяващия ефект се активират регенеративните процеси и производството на естествен колаген и еластин)
  10. Възможност за корекция (филърите се абсорбират напълно и се отстраняват от тялото естествено за 12-18 месеца, но ако резултатът от моделирането не ви устройва, има специални средства, които ускоряват този процес)
  11. Без рехабилитация (веднага след процедурата можете да се занимавате с вашия бизнес)

Често задавани въпроси за лицевото скулптуриране с хиалуронови филъри


  • Какво представлява склуптуриране на лицето?
  • Кои зони на лицето могат да се третират с контуриране на лицето?
  • Какво е ботулинов токсин?
  • Какво представлява хиалуроновата киселина?
  • Как протича процедурата по склуптириране на лицето?
  • Противопоказания
  • Каква е цената?
Какво представлява склуптуриране на лицето?
Кои зони на лицето могат да се третират с контуриране на лицето?
Какво е ботулинов токсин?

Ботулиновият токсин (ботокс) е синтезиран протеин, извличан от бактерията Clostridium Botulinum. Самият протеин притежава висока токсичност, а използването му в малки количества спира предаването на нервни импулси от мускулното влакно към нервните клетки. Именно поради тази причина, той е често използван не само в медицината (офталмология, урология, неврология), но и в спорта, и козметиката.

Какво представлява хиалуроновата киселина?

Хиалуроновата киселина е основен компонент на кожата, който спомага за нейната хидратация. С възраста количеството на хиалуроновата киселина намалява, под въздействие на слънчевата светлина, естествения процес на стареене и други фактори. Това води до видимо изтъняване на кожата, дехидратация, промяна в контура на лицето, намаляване на обема и деформация на устните, появата на първите бръчки. С помоща на хиалуроновите филъри се постига временно възстановяване на загубената хиалуронова киселина в кожата. Те се инжектират директно в дермата, точно където е необходимо.

Как протича процедурата по склуптириране на лицето?

Скулптурирането на долната челюст най-често се осъществява с канюла. Тя позволява равномерно разнасяне на материала и изисква достъп от една единствена точка. Процедурата е безболезнена, усеща се единствено движението на канюлата из тъканите. Прилага се енергичен масаж за крайно моделиране на инжектирания филър. Рискът за образуване на хематоми и отокът са минимални, което не налага ограничаване на социалните контакти. П

Противопоказания

  • Бременност и кърмене;
  • Онкологични заболявания;
  • Нарушение на кръвосъсирването;
  • Инфекциозни заболявания;
  • Диабет;
  • Сърдечно-съдови заболявания;
  • Хронични заболявания в остър стадий.

Каква е цената?

Цените са в зависимост от сложността и броя на процедурите.


svetovyrtezh.jpg

Световъртежът – симптом или заболяване

Световъртежът не е заболяване, а симптом на други здравословни нарушения. Съществуват над 350 състояния, които могат да бъдат причинение от световъртежа.

В зависимост от причините някои видове световъртеж продължават няколко минути, други – няколко часа, а някои – повече дни.

Световъртежът представлява лъжливо чувство на движение на тялото или на околната среда. Обикновено се чувства като ротация или обръщане, въпреки че някои пациенти имат чувството за побутване на една страна. Световъртежът не е заболяване, това е симптом на други здравословни нарушения. Съществуват над 350 състояния, които могат да бъдат причинени от световъртежа. Това е едно от най-честите състояния, заради които пациентите търсят лекарска помощ.

Световъртежът е едно от най-честите оплаквания и често пациентите използват термина световъртеж, за да опишат следните основни групи усещания:

1. Вертиго (истински световъртеж) – измамно чувство за въртене в пространството.
2. Нарушено равновесие – загуба на баланс, нестабилност при стоене прав и при ходене.
3. Замайване – чувство на безтегловност, пълнота в главата, загуба на контрол на главата към тялото.
4. Пресинкоп – състояние близко до загуба на съзнание.
5. Физиологичен световъртеж – при здрави хора с повишена сензитивност към вестибуларни дразнения – морска болест, гледане от високо, продължително пътуване с кола.
6. Осцилопсия – невъзможност да се фокусира погледът върху обект по време на движение на главата.
7. Мултисензорен световъртеж – задълбочаващо се влошаване (дегенерация) в множество сензорни системи, отговорни за поддържане на равновесието (зрение, проприоцептивност, вестибуларна и централна интеграция), често свързани с напреднала възраст, диабет, слединсултни състояния и други.

Вестибуларната система е основната неврологична система, която е отговорна за равновесието.

Състои се от: – вестибуларен апарат в ухото, който се състои от три полукръгови канала, различно ориентирани в пространството, и два отолитни органа. Изпълнен е с течност, която се нарича ендолимфа, а в полукръговите канали се намират кристали; – oсми краниален нерв (вестибулокохлеарен нерв), който предава сигналите от вестибуларния апарат до вестибуларното ядро в мозъка; – вестибуларни ядра в мозъчния ствол в малкия мозък.

В чувството на равновесие са включени и зрението, и осезанието, които заедно с вестибуларния апарат съставляват комплексна система за поддържане на равновесието. Данните от тези системи се обработват в центъра в мозъчната кора и се състои от три полукръгови канала, така се създава чувството за движение и равновесие.

Вестибуларният апарат в средното ухо е отговорен за чувството на стабилност, ориентацията на главата в пространството, положението на тялото по отношение на гравитацията. С обръщането на главата или тялото се предизвиква движение на ендолимфите и кристалите в полукръговите канали, които преминават през нервните окончания за равновесие. А това придава чувството за положението на главата и тялото в пространството.

Виенето на свят с латинско име вертиго има много лица, всяко от които може да бъде неприятно и да разстрои нормалния ритъм на живот Понякога на човек му се струва, че светът около него се върти сякаш се е качил на въртележка, друг път чувства почвата под краката си нестабилна, а в някои случаи дори в легнало положение усеща постоянно люлее-не. Възможно е също да изпитва зама-яност и дезориетнация. Често оплаква-нията отшумяват след няколко минути, но нерядко продължават часове, дори седмици или месеци. Понякога случаите на виене на свят са толкова тежки, че засегнатите не могат да станат от леглото или едва се държат на краката си.

Възможни източници на световъртеж

Най-различни места в организма могат да причинят световъртеж:

• Мозък – Нарушенията на кръвообращението в мозъка могат да причинят атаки на виене на свят, съпроводени с необясними падания, нарушения на зрението, координацията на ръцете, стабилността на походката, емоционални смущения на лицевата муску-латура или пък нарушения на речта и (по-рядко) проблеми със слуха. Виене на свят от този тип може да трае от няколко минути до няколко часа.

• Слухово-равновесен нерв – Ако той е засегнат, това се проявява като остър пристъп на световъртеж, съпроводен от силно гадене, повръщане и тежко болестно чувство. Симптомите се засилват при движение, но могат да продължат и при състояние на покой.

• Щитовидна жлеза – Хипофункцията на щитовидната жлеза или тиреоиди- тът на Хашимото могат да бъдат при-дружени от световъртеж, който често наподобява замайване като при опия-нение след препиване.

• Шийни прешлени и ТСМ (темпо- романдибуларна става) – Травми в областта на главата и шията, като например при т.нар. камшичен удар, когато главата бъде рязко отхвърлена назад и след това напред, могат да предизвикат продължаващи минути до часове оплаквания, свързани със световъртеж и болки във врата и главата. Също увреждане на челюстната става, дъвкателната мускулатура или зъбите може да се прояви като виене на свят.

• Психика – обусловеният от психиката световъртеж най-често се проявява чрез колебливи, непостоянни емоции и нестабилност при стоене. Те могат да се появят при стресови ситуации и претоварване, но също при страхови състояния, депресии, хранителни раз- стройства, свързани с пристрастявания проблеми и психози.

• Ухо – Ако в полуокръжните канали попаднат калциево-карбонатни крис-тали (отолити), това може да пре-дизвика пристъпи на виене на свят. Типичен признак е интензивният, про-дължаващ няколко секунди световър-теж с усещане за пропадане и понякога силни пристъпи на гадене при промяна положението на тялото или резки движения на главата, които изчезват толкова бързо, колкото се появяват. Повтарящ се често пъти в продължение на часове световъртеж, придружен с гадене, едностранно намаляване на слуха и тинитус, се определя като синдром на Мениер. Според настоящето научно познание причината за него се корени в промяна на налягането на течността във вътрешното ухо.

• Око – При нарушено фокусиране страдат равновесието и чувството за ориентация в пространството. В резул-тат на това може да настъпи т.нар. вестибуло-окулярен рефлекс, свързан със световъртеж и замаяност.

• Синуси – При синузит виенето на свят и люлеенето в главата произтичат от околоносните кухини. Най- често при него не се наблюдават типичните болки в главата и горната челюст, което прави диагнозата трудна. Инфекциозни заболявания като грипни или стомашно-чревни инфекции също могат да предизвикат виене на свят. • Кръвообращение и съдове – Ако при ставане от легнало в седящо или стоящо положение, ви причернява пред очите, това свидетелства за проблеми с кръвообращението и съдовете.

Чести причини са нарушения на кръвоснабдяването, предизвикани от внезапно спадане на кръвното наляга-не, ниско или високо кръвно налягане, както и атеросклероза. Един симптом – много възможни причини Виенето на свят представлява истинско предизвикателство при диагнос-тициране. Атаките са само алар- милащ сигнал, какво се крие зад тях, трябва да изясни специалист. Свързаните със световъртеж оплаквания са знак за това, че нещо във вестибуларната система не е наред.

А това се среща по-често, отколкото би могъл да предположи човек. Всеки 10-ти пациент се оплаква от нарушения на чувството за равновесие при посещение на домашния лекар. Успоредно с главоболието виенето на свят е сред най-честите симптоми, поради които хората посещават лекарски кабинет или търсят помощ от занимаващи се с натурално лечение специалисти. Най-често пациентите се насочват с проблемите си към домашния лекар, който вече може да изключи някои органични причини и да започне лечение.

Ако обаче дори след внимателно снетата анамнеза и направени тестове общопракти- куващият лекар не успее да открие конкретна причина за оплакванията, може да насочи пациента си към по- тесен специалист или специалисти – например УНГ специалист, невролог, ортопед или психиатър: вестибуларният апарат в организма представлява комплексна система, нарушенията могат да се проявят на различни места в тялото.

Типът на световъртеж също насочва към възможни причини за възникването му. Ако например то се усеща като люлеене на околния свят, това свидетелства за иритативен тип световъртеж, т.е. за раздразнен слухово-равновесен орган (болест на пътуването) или за психически причини (фобиен световъртеж). Когато засегнатите се чувстват замаяни сякаш имат „памук в главата“, виждат двойно или им причернява пред очите, техните оплаквания могат да се дължат на сърдечно-съдови проблеми, заболявания на обмяната, очни болести или да са свързани със странични реак-ции на медикаменти.

Понякога замайването може да е причинено от про-блеми в областта на шийните прешлени, например след травма тип камшичен удар или при разместване на атласния прешлен. Ако пък вертигото се усеща сякаш човек е на въртележка и светът около него се върти, това говори за проблем в органа на равновесието във вътрешното ухо. Подобно обичайно временно състояние, засягащо баланса и чувството за равновесие, е известно като добро-качествен пароксизмален позиционен световъртеж


blefaroplastika-dr-ganashev-1200x676.jpg


Как блефаропластиката подмладява лицето

Блефаропластиката или пластиката на клепачите е една от най-популярните оперативни интервенции сред жените и мъжете и има за цел да освежи вида на лицето, чрез отстраняване на излишната кожа (дерматохалаза), мастна тъкан, в някои случаи и мускулна тъкан от областта на клепачите.

С напредване на възрастта кожата, мускулите и други елементи на клепача могат да се отпуснат и увиснат, което придава постоянен уморен вид на лицето. Освен тях, мастните тъкани, които заобикалят и обвиват очната ябълка, могат да изпъкнат напред, т.нр. псевдохерниране на мастните възглавнички, което да придаде допълнителна пълнота и тежест на клепачите, за долния клепач известни като „торбички“, характеристика, която мнозина смятат за непривлекателен, уморен и остарял външен вид.

При горния клепач изброените тъкани могат да надвиснат до такава степен, че в някои случаи да блокират зрението ви, което прави горната блефаропластика индицирана операция не само за козметично, но и функционално подобрение.



Как блефаропластиката ще се отрази на външността ми?

Резултатите от блефаропластиката са в същността си сходни, но зависят от индивидуалните анатомични особености на пациента и това каква е степента на изразеност на находката.

Може да се обобщи, че процедурата води до значително подобрение във вида и изглаждане на неравностите по и около клепачите, като намалянето на пълнотата в зоната разкрива по-добре окото и костната структура и осигурява по-свеж и младежки вид.

Премахвайки елементите, които хората възприемат като последици от стареенето, пациентите възприемат себе си като по-млади.

Важно е да се отбележи какви могат да са реалистичните очаквания от оперцията. Тя не премахва „пачия крак” или други бръчки в областта на лицето, няма капацитет повдигне птозирани вежди или (приложена в разумни граници) да промени расовите характеристики на окото. Долната блефаропластика не може да повлияе черните кръгове и тъмните пигментации около очите или напълно да заличи т.нр. „фестони“ (зависнала и отпусната кожа в горната част на скулата).


Видове блефаропластика на клепачи


Блефаропластика на горен клепач

Тя по правило е по-щадящата от двете разновидности заради (най-често) по-малката по обем намеса. Достъпът е през кожата на клепача, по предварително разчертани граници. След края на процедурата шевната линия остава зад клепачната гънка и е практически невидима.

Може да се извърши отстраняване само на кожа, на кожа и част от m.orbicularis oculi (в частта му на горния клепач), както и в комбинация с отваряне на септума на клепача и тримиране на супраорбиталните мастни тъкани.

Последната част трябва да се извърши консервативно, в противен случай се рискува прекалено „изпразване“ на клепача, което при мъже може да доведе до феминизация на погледа, а при жени – до „старчески и болнав поглед“.

Може да се комбинира с латерална кантопексия, която леко да промени вида на клепачната цепка, но също трябва да се прилага консервативно за да се съхрани максимално естествения за расата вид на окото. Резултатите са видими веднага след операцията, макар и на фона на настъпилата оточност в зоната. Тя най-често продължава 3-4 дни, но е възможно да продължи и около седмица. При нормални условия и добра хемостаза, ехимозите (посиняването) са по-рядки и ако настъпят, са малки по площ. Конците се свалят на 5-7 ден.

Блефаропластика на долен клепач


По-сложната по същност и техническо изпълнение от двете клепачни пластики заради по-комплексната анатомия и зависимост между структурите. Може да се извърши с транскутанен и трансконюнктивален достъп като последната се прилага основно в случаи, в които се налага само тримиране на инфраорбиталните мастни възглавнички при по-млади пациенти с наследствено псевдохерниране и пълнота на клепача. В случаите, в които се налага отстраняване на кожа, по правило се използва транскутанния достъп. Разрезът се извършва по цилиарния ръб (линията на миглите) или на 1-1.5мм под него и може да се разшири след латералния кантус в случаите, в които имаме много излишна кожа и за предотвратяване на „прищипване“ в края на шевната линия. Както при горната блефаропластика и тук може да се отстрани само кожа, кожа и част от m.orbicularis oculi или комбинация от двете с тримиране на инфраорбиталните мастни възглавници. Отново – последната част се извършва консервативно не само от естетични съображения, но и заради опасност от нарушаване на амортисьорната функция на тези структури, което да доведе до „пропадане“ на очната ябълка, последиците от което могат да бъдат тежки.

При възрастни пациенти или такива с прекалено „тежки“ и отпуснати клепачи се налага и извършване на латерална кантопексия, която има за цел отмерено да скъси и стегне целия клепач, който анатомично (континуитетът латерално кантално сухожилие-тарзална плочка-медиално кантално сухожилие) се явява своеобразна окачена структура, наподобяваща хамак или въжен мост.

Неизвършването на описаната процедура и прекалено агресивния подход при отстраняването на кожа и мускул, би могло да доведе до прогресираща ретракция на клепача и поява на ектропион.

Заради особености в лимфния дренаж на атомичната зона и (най-често) малко по-големия по обем намеса, е характерно по-продължителна оточност след операцията – обикновено 7-10 дни. Характерна е също и транзиторна свръхрелаксация на клепача при отстраняване на мускулни влакна, водеща до преходен ектропион, която често тревожи пациентите, но в мнозинството от случаите изчезва до 7-10 дни ( може да продължи 4-5 седмици).

Дори и при отлична хемостаза, често имаме умерени ехимози (синини), които най-често изчезват за 5-6 дни. Конците се свалят на 5-7 ден.

.

Комбинирана блефаропластика


Комбинираната или т.нар кръгова блефаропластика включва едновременна корекция на долния и горния клепач по описаните начини, като подходът, обемът е техническото изпълнение са спрямо индивидуалните нужди на пациента.

Кантопластика


Латералната кантопластика е хирургична техника, която може да се извърши като самостоятелна операция и в козметичния си аспект цели повдигане на външните ъгли на очите и придаване на екзотичен, бадемовиден вид на окото.

Наричана още „лисичи очи“. Извършва се през малък разрез в областта на латералния кантус и в същността си представлява релативно преместване на точката на инсерция към костта на латералните кантални сухужилия.

Попълване на орбиталната зона


Добавянето на обем в зоната се извършва най-често с ниско хидрофилни хиалуронови гелове или обработена собствена мастна тъкан (липофилинг) Най-често нужда от попълване има т.нр „слъзна падина“ и депресията по хода на долния орбирален ръб.

Възстановяването на обема в зоната води до значително освежаване на вида на лицето и премахване на един от основните признаци на стареене. Заради тънките кожа и подкожие в тази област попълването се извършва на ниво „периост“, целящо осигуряване на по-добро тъканно покритие за максимално естествен вид. Изввършва се с игла или канюла и резултатите са видими веднага след процедурата.

Често задавани въпроси за блефаропластиката


  • Какъв е периода на възстановяване?
  • Колко забележими ще бъдат белезите след блефаропластика?
  • Кога ще започна да изглеждам нормално и ще мога да ходя на работа?
  • Ще мога ли да нося очила и контактни лещи веднага след блефаропластика?
  • Колко скоро мога да се върна на работа?
Какъв е периода на възстановяване?

Наблюдава се значителна индивидуалност в темповете на възстановяване, но най-често между 5 и 10 дни, като сроковете са чувствително по-кратки за горната блефаропластика. През този период пациентите са изцяло активни и способни да извършват ежедневните си дейности. Препоръчва се умерен двигателен режим, без тежки натоварвания, да се избягват силно запрашени и влажни среди и редовната употреба на предписаните медикаменти и спазване на препоръките на оператора.

Колко забележими ще бъдат белезите след блефаропластика?

Поради изключително добрата трофика на зоната, качеството на зарастване е много добро. При горния клепач те са на практика незабележими поради факта, че шевната линия остава скрита в клепачната гънка. При долния клепач тя скрита зад миглите и ако изобщо останат видими белези, те също са изключително дискретни. Видима би могла да бъде единствено частта след латералния кантус, но и тя обикновено изчезва след 3-4 месеца.

Кога ще започна да изглеждам нормално и ще мога да ходя на работа?

Има известни индивидуални особености, но по правило видимите последици от операцията изчезват за около 10 дни.

Ще мога ли да нося очила и контактни лещи веднага след блефаропластика?

Очила могат да се носят веднага. Препоръчително е контактните лещи да не се поставят веднага след операцията.

Колко скоро мога да се върна на работа?

Ако работния процес не е свързан с тежко физическо натоварване, работа в замърсена среда или контактуване с клиенти лице в лице – буквално на следващия ден.

Автор: Д-р Никола Ганашев – Пластична хирургия – глава и шия
Д-р Никола Ганашев е хирург оперативни и неоперативни пластично-възстановителни процедури в областта на лицето, шията и главата.
Д-р Никола Ганашев


dete-sluh-bolnicaevropa-1200x800.jpg

Има ли Вашето дете нарушение на слуха?

 

Нарушенията на слуха представляват намалена или липсваща способност за възприемане на околните звуци. Те могат да бъдат, засягащи както едното, така и двете уши. Могат да бъдат вродени (т.е. детето да е родено с намаление на слуха) или придобити (да е възникнало известен период след раждането).

Разделят се още на:

  1. Проводни /кондуктивни/ – представляват нарушение в предаването на звука от външния слухов канал до вътрешното ухо. Най-често се дължат на хронични или остри инфекции на средното ухо или вродени малформации (свързани с нарушение в развитието на ушната мида, ушния канал и структурите на средното ухо),
  2. Невросензорни – дължат се на увреждане на вътрешното ухо или на слуховия нерв. Разграничават се периферна и централна сензорна глухота. Периферната предполага нарушения във вътрешното ухо и слуховия нерв по цялата му дължина. Централната се изразява в увреждане на слуховите центрове.
  3. Комбинираното намаление на слуха представлява  увреждане, характеризиращо се както с проводно, така и с невросензорно намаление.

ℹНарушенията на слуха могат да са генетични (наследствени) или да са възникнали вследствие на други външни фактори, като например инфекции, приложение на някои медикаменти, недоносеност на детето.Генетично глухотата може да се унаследи като рецесивен (скрит) белег – чуващи родители и дете с увреден слух или като доминантен (изявен) белег – родители с увреден слух и дете с увреден слух.

Наследствената глухота най-често е от сензорен тип.Независимо от причината, намалението на слуха е добре да се регистрира възможно най-рано за да се вземе правилно решение за слухова рехабилитация, което е важно за нормалното развитие на речта.

Видове увреждания на слуха

Степени на загуба на слуха: Тежко чуване с праг на чуваемост 30-60 dB (децибела) в говорните честоти. Практическа глухота с праг на чуваемост 60- 90 dB в говорните честоти. Глухота с праг на чуваемост над 90 dB в говорните честоти.

При нормален слух детето до 1 месец се стряска и примигва при внезапен шум, напр. при затръшване на врата, на 1 месец реагира на внезапни продължителни звуци (притихва и се ослушва), напр. при включена прахосмукачка, на 4 месеца притихва и се усмихва на гласа Ви и без да Ви вижда.

Може да обърне очи или глава към Вас, ако сте зад него или говорите отстрани, на 7 месеца се обръща веднага по посока на гласа Ви или при много тихи гласове, идващи отстрани, на 9 месеца слуша внимателно познати звуци от ежедневието и търси с очи източника на много тихи звуци, на 12 месеца познава името си и отделни думи. Реагира на „не“ или „довиждане“ дори и да не са придружени с жест. При съмнения относно слуха на детето е необходимо консултиране с лекар-аудиолог.

Изследвания на слуха

В родилното отделение на всички новородени се извършва слухов скрининг (Отоакустични емисии). Тестът показва дали функционират външните слухови клетки във вътрешното ухо. Тестът е неболезнен за Вашето дете. Резултатът от теста е – преминал / непреминал. Ако детето не преминава теста е добре последният да се повтори в следващите 3-4 месеца.Ако отново не го преминава, тогава се насочва за допълнителна диагностика.

В спящо състояние се провежда ABR –тест, познат още като BERA или слухови стволови евокирани потенциали (ССЕП). При нормален слух звуковият сигнал се предава по слуховия нерв към мозъка, където става обработката и възприемането на слуховия сигнал. Тестът може да установи евентуално слухово нарушение  и степента му.

Тонална аудиометрия – изследване, което се извършва рутинно при възрастни. Възможно е провеждането му при деца над 3-годишна възраст. Изследването се извършва в тиха среда в шумоизолирана стая, като чрез слушалки се извършва стимулация със звуци с определена честота и сила на звука за определяне на степента на намаление на слуха.

Лечение

С определянето на вида намаление на слуха, се преценя какъв е най-подходящият начин за лечение – консервативно – с медикаменти при инфекции на средното ухо или със слухов апарат или оперативно – коригиране на вродени малформации или поставяне на кохлеарен или друг вид имплант.

Успоредно с работата на УНГ – специалистът е важно ангажирането и на речеви рехабилитатори, логопеди и самите родители в този процес.

Автор: Д-р Анастасия Коркова - УНГ специалист
Д-р Анастасия КорковаД-р Анастасия Коркова е специалист по УНГ болести. Осъществява диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото. Професионалните ѝ интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската хирургия на синусите, оперативното лечение при хъркане и сънна апнея, детската оториноларингология, микроларингохирургията.

В Болница Европа и МЦ Еврохелт е обособен специализиран център за изследване на слуха, който е неизменна част от отделението по Уши, Нос, Гърло.

Целта на центъра е да подпомага с прецизна диагностика в доболнични условия цялостния лечебен процес. Тук се провеждат диагностични и терапевтични процедури касаещи заболявания на средното и вътрешно ухо при деца и възрастни.
🏥 Центърът за изследване на слуха разполага с всички помещения и апаратура, които се изискват от медицинските стандарти и добрата практика – тимапнометър, аудиометър и аудиометрична кабина, ендоскопска апаратура за оглед, ушен микроскоп и тн.
☎️Телефон за контакт: 088 994 776
📍 град София, бул. “Пенчо Славейков“ №2

 

 


ehograf-bolnicaevropa-1.jpg

За поредна година МБАЛ Европа и МЦ Еврохелт се включват в инициативата за борба с рака на гърдата. Организират се прегледи с цел профилактика и ранно диагностициране на рака на гърдата, разбирайки голямото значение на превенцията, заставаме зад мотото: „Ключът към успешното лечение на рака на гърдата е ранната диагностика“.

Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване сред жените по целия свят. Открит навреме, ракът на млечната жлеза е лечим в над 97% от случаите. Първите симптоми често остават незабелязани, поради което скринингът е важен. В мнозинството случаи се установява първично с напипване, което прави и самоизследването изключително важно.

Безплатните профилактични прегледи за рак на гърдата ще се извършват от д-р Никола Ганашев на 19 октомври от 12:30 часа – 17:00 часа. с предварително записване на тел: +359888 994776

Открит навреме, ракът е лечим!


shutterstock_276061070.jpg

Дермалните филъри или попълващи вещества са продукти, които се инжектират в кожата и подкожните тъкани за намаляване на видимите линии и бръчки и възстановяване на загубени обеми на лицето.